Събуди се и скочи...Седна в леглото и погледна през прозореца. Разсъмваше се...Денят започваше, обещаващо.Роса покриваше розите  в  просторната градина.Всекидневно се грижеше за тях: плевеше ги, поливаше ги , подържаше стъбълцата им.Ядосваше се,  понякога, когато някое улчно коте  прекосяваше тревистата площ и опустошаваше къде какво намери.Но розите  винаги стояха някак недокоснати.... величествено вдигаха листенцата за да целунат огнените лъчи на слънцето. Спомени я връхлетяха.Беше преди много години.Беше любов от пръв поглед..Никога няма да забрави мъжът, който навлезе в живота й, превзе го . Запознаха се случайно, на рожденния ден на приятелката й от детските години. Не можеше да забрави  усмивката му..тя покоряваше и завладяваше. Харизматичното му присъствие  и спокойствие го правеха достъпен до хората, на които  често помагаше, когато беше необходимо  без да жали сили и енергия. Мъжкар и половина беше..Но както често се случва , много хубаво не е на хубаво. Пътищата им се разделиха..замина да учи в чужбина по настояване на баща си...бъдещето било по-важно от любовта на един бедняк..Дълго плака за него...обеща му, че ще се върне и никога повече нямаше  да се разделят. Сети се за последната им среща.. беше й подарил   красива червена роза, символ на обичта им. .. Не и беше писано да бъдат заедно.Омъжи се, роди дете , живота й преминаваше в едно вечно бързане и стрес. Така отлетяха най- хубавите й години..Не съжеляваше за нищо, но й липсваше доверието и нежността на първата любов. До деня, когато вдигна телефона  и  чу гласът му .. веднага го позна ...топъл, кадифен, завладяващ. Беше я открил . Разбраха  се да се видят на мястото, където за първи път пиха кафе.
Взе си душ, облече новата си рокля с цвят пепел от рози..Погледна се в огледалото.Беше запазила стройната си фигура.Отражението й издаваше вълнението и несигурността й , очите й блестяха  в очакване..Нямаше време ..погледна часовника си. Трябваше да тръгне веднага, за да не закъснее...
Отдалеч видя, че бистрото е пълно с хора.Весел детски смях изпълваше горещият летен ден. Огледа се...и го видя. Беше седнал на най- отдалечената маса... прошарена коса, силни рамене, годините не бяха оставили отпечатък на красивото му лице.В ръката си държеше роза..Сърцето й се сви, краката й се подкосиха.. Тръгна към него..
- Здравей татко, какво правиш тук? Кога се върна...., защо не се обади? Ние с мама те чакаме... - гласът на момче около осемнадесетте я накара да отстъпи..Обърна се и се затича..Сълзи напираха в очите й, сподавен вик и мъка сковаха тялото й. Осъзна, че никога нямаше да върне това, което беше осмислило живота й..

Може ли една снимчица.

Но трябва да си направя.

Tajno e.

Mnogo bolezneno.

Сподели я преди много години. Но краят е като във филмите. След време се събраха и ...все още са заедно.Дай Боже на всекиму такава любов.

naistina li e taka,kakto kazva6

Защо се учудваш? Те живеят в чужбина.