Защо ли си отива есента тъжна и сама

Прикрила с гордост  черната си голотата

Очите й прекрасни , косата й златиста и

обич тя раздава, с нежност , дар

от златен  кехлибар, а душата й ликува

в мир и огнен плам...

 

Кому  тя подари, прекрасните одежди от мечти

преплетени от  слънчеви  мъниста и звездните искри

Разтворила се, в небесна синева,

 със дъх  на сладост , на дива орхидея

грациозна, силна, отдадена на своите копнежи

жадуваща за преходните дни, за нов живот...

 

 

есента. Обожавам я.

Красива, но тъжна е есента.
Благородна в своята меланхолия.
Благодаря ти,Рlamennnaaaa!

Не, не питай защо ли съм тъжна!

Просто в мене нахлу есента.

Да поплача с дъжда днес съм длъжна,

да изпратя на юг мисълта...

Съхранила горещото лято

нейде вътре във мойта душа

ще посрещна студа за телата

на скованата зима в нощта...

Със докосване нежно телата

ще успеем, аз вярвам в това,

ще дочакаме пак пролетта си

съхранили във нас любовта...

Днес се усмихвайте със слънцето:))

Скъпа, Аllbi ! Благодаря ти за хубавото стихотворение!
Весел ден:))))))

Усмихнат ден и на теб,Diso!
Благодаря ти за вниманието!

към една от любимите ми песни...;)
Благодаря ти, Миа!

Аз ти благодаря за вниманието,Henzelski!
Успехи и хубав ден!