..."времето, диря остава в очите..
с огъня в тях, изгаря страховете..
А от пепелта им, възражда се отново"...
Такава е... непобедима... вечна.
Поздрави за хубавия стих, мило Момиче !

Благословени са всички деца, отгледани с майчина любов!

Никога не наказвайте вашите деца, дори когато са виновни
по късно в Живота ще бъдат често наказвани без вина..
разплака мее..

Децата, са чисти, открити и предани.. Нашите деца и внуци- малки и големи! Не бива да искаме , да бъдат наше подобие, да ни принадлежат.Децата нямат вина , за грешките на родителите си. И никой няма право да ги съди за това!
Те имат своя житейски Път и се нуждаят от нашата подкрепа и обич! Радвам се, че ме посети, Katara. Благодаря..

най-чистата, най-истинската любов... майчината...
красив, обичен стих..

Ама и за бащите. Майката на майка ми каза веднъж "Пък ний повечи обичахми татя". Сигурно ТОЙ повече ги е обичал. Майка ми беше пословично предана на децата си. Но до днес помня, че най-сладко съм спал, когато веднъж, 6-годишен, бях болен и баща ми ме разтри с някаква смес, меришеше на газ. И най-уютно съм се чувствал пак зарад него - на същата възраст ми импровизира писалище до печката (беше зима и студ) и ми даде цветни моливи да преписвам и прерисувам от буквара на по-големия ми брат. Майките са велики. И Бащите.