Често се питам,  какво е промяна!?

Позитивната, тази, която променя мислите, постъпките, делата на 180 градуса...

Водим  пасивен  начин на живот, застинал в спокойните пристанища на собственият ни застой.

И се тюхкаме, тормозим, очакваме, някой друг да свърши, това, което   е трябвало  отдавна да направим за себе си..А времето напредва, всяка минута е ценна и идва моментът , когато  трябва да изберем или еднообразието на заседналия живот, без порив и развитие или да прескочим  границите на възможностите си, да рискуваме за да направим най- доброто за себе си, за да оживеем.. Да опазим душата си чиста ..Който се колебае  умира всеки ден, всяка клетка от тялото му престава да диша..

За да разберем, че можем   да  съществуваме далеч от пошлостта и суетата.
.Винаги съм се заричала да не  спирам там, където не ме искат,там, където никой с нищо няма да ме научи...Но в животът се случва точно това, от което най-много се страхуваш...изправяш се пред  препятствия, които трябва да преодоляваш целенасочено и  със спокойствие  И с пълното съзнание, че промените ще бъдат най - ярката проява  на личната победа..тази сладката, от която ти  се огъват краката..

Човек трябва да прави това, което има значение за него, което го прави щастлив и пълноценен...

Щастието е да се събуждаш сутрин с усмивка и да знаеш, че ти предстои още един хубав, изпълнен с емоции и удовлетворение  ден..
Щастието е в правенето, а не в притежанието...

 Щастие е  да знаеш, че има  някой ,  като теб..  който живее и мисли свободно..

Не е трудно ,  да  повярваШ  в собствените си възможности...Правейки малки крачки напред  опознаваме и  виждаме себе си, такива каквито искаме да бъдем...

И  тогава и мечтите стават реалност!

само тогава има смисъл ...
Поздрав!

без развитие и най-стойностното, което е било се обезсмисля. Трябва промяна, истината е движение.

Благодаря ти, Алби!

Истината е тази, която ни кара да се развиваме..
Благодаря ти, Стеф!

"Търкалящите се камъни не хващат мъх..."

И тези, които искаме да достигнем на върха!
Благодаря ти!

Поздрав!:)

Тit, реални мечти..Как добре звучи:)))))

така е и сме много, въпросът е да го изкажем на глас и да се обединим, за да се почувстваме заедно и по-силни. Поздравления :))

Такава беше идеята ми....
Благодаря ти,Victoriavselena!

Много ми хареса, пожелавам ти все такъв порив за творчество ;)

понякога за малките крачки е необходима в пъти повече енергия и воля, отколкото за големите...
изобщо свят голям, хора разни.

напоследък си мисля, че един от големите пропуски във възпитанието на децата е именно този, че не ги учим да търсят, да откриват, да грешат, всеки трябва да направи своите грешки..колкото по-навреме толкова по-добре за него, а и за околните:))))

поздрави, miaa.

Малките крачки , а не големите създават пътят , по който вървим.Промяната е важна когато имаш нужда от нея.:)

А аз си мисля, че необходимостта от нови емоции, дела и пр. , води до промяна..Благодаря ти!

харесвам тези разсъждения...смятам, че няма такова нещо като граници на възможностите ни, те са неограничени, който смята друго, просто е от тези, коио се отказват преди да опитат. Всичко в живота, дори проблемите са извор на възможности...За застоя...няма да говорим, той е за негодните да живеят :) Вярвам, че не сме от тях :))

Скъпа Hope17 , няма невъзможни неща, наистина! По- важното е да преодолеем собствените Си граници и задръжки! Аз наблягам на второто...Било от патриархално възпитание, било от неправилни разбирания, насаждащи се с времето, Те могат да предизвикат неприятни последици и да объркат живота на човека...
Но никога не е късно да опиташ:)
Благодаря ти!