Дълъг път извървяхме с теб

ти по твоя, аз по моя,

а защо се пресякоха не знам?

Оплетоха се в безкрая

и вкопчиха се един в друг

както дете майка си прегръща

почувствало силната й гръд...

А можехме да се разминен непознати

ти по твоя , аз по моя път

да живеем, като объркани слепци

търсещи светлината цял живот.

Съдбата  орисница, чаровна

поднесе ценен дар , проникновен

реши да изпита сърцата ни

изстрадали, обезверени.

Постави ултиматум  твърдо

 и показа , че има път

за тези, които търсят

Рая в  душите си

отдадени на вечната любов...