Думите са мостовете, които позволяват да пътуваме от собствения си затворен свят към този на любимия.Те свързват мълчанията ни, така , че да опознаеме изцяло човека, когото обичаме.,както и той нас. Те правят на пух и прах илюзията,че никой никога не ще ни разбере. Те ни напомнят, че не сме сами.

Думите са вербално напомняне за невидимия танц, който осъществяваме с любимият.

Те дават на ума ни доказателство , за да повярва в онова , което ни вече знае.
Дълбоко в себе си ние усещаме , че ни обичат..

Думите са необходими, защото те хващат неоформената енергия, каквато е любовта и я оформят.

Те предават на чувствата ни конкретна форма, така, че да останат разбираеми  за партньора ни...

Всеки израз на любов, загриженост и благодарност се превръща в прекрасен дар, който поднасяме на любимия.

Думите разбуждат любовната енергия помежду  ни.

Те са , като вятъра и предизвикват  вълни в океана от чувства помежду ни.
Водата  винаги  е , в морето, но вятърът е този, който я раздвижва, извежда я от неподвижността и я кара да прави шеметни скокове.

Чувствата са винаги там, в сърцето, но думите са тези, които ги подтикват да напуснат тишината и да се изразят..

но е по-добре и да си говорим.
С думите уж се разбираме по-добре, но понякога ни объркват повече.

и да чуеш блага дума от любим човек, е прекрасно. Благодаря ти, Diso.

Уви, вътрешният ни свят не излиза такъв, какъвто е. А всичко е поза, оформените старателно думи най-вече изразяват позата у желаещите да позират.

Радвам се, че си тук, Вики. Аз не мисля по този начин, а и за теб бих казала същото. Думите ни се препокриват с мислите, емоциите и делата ни. Хубав ден.

думите не достигат, за да изразим чувствата си. Дали любимият разбира всичко, което казваме? Често мълчанието е по- красноречиво :))
Мисля,че в крайна сметка делата ни са най -важните плодове на любовта !
Поздрави!

Благодаря ти, Sarcezlatna...Така е..
Делата са най- красноречивото доказателство за любовта