Блогът на miaa :: Последно

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

25.04.2009 23:03 - Последно - продължение

Автор: miaa Категория: Лични дневници

Прочетен: 2607 Коментари: 8 Гласове:

Последна промяна: 25.04.2009 23:23

Празникът беше в разгара си.Весел смях и и искрящи фойерверки изпълваха небето, настроение и радост цареше навсякъде. Иво, така се казваше именника въведе Мина в просторен хол.Представи я на гостите и на красивата си приятелка..тъмнокосо момиче с вирнато носле и тръпчинки на бузите си.Разноцветни светлини и огньове осветяваха пролетната нощ. Мина се усмихна, премина и седна на най- закътаното място. ...Отпусна се. Чувство на удовлетворение и пълнота я обгърна. Погледна към Иво, направи й впечатление искрения му поглед и дръзкото му излъчване. Той имаше невероятно присъствие, беше от хората, които завладяваха с открития си нрав и чар.

На другия ден се събуди късно. Слънчевите лъчи осветяваха стаята й.Спомените от предишната нощ завладяха съзнанието й. Напоследък, нямаше време, Умората я превземаше, не си доспиваше.Реши през почивния ден да помързелува, да почете и да си почине.Телефонен звън я извади от унеса .
-Здравей .Обажда се Иво. Удобно ли е да разговаряме?Ще се радвам, ако си прекарала добре..
Покани я да се разходят в парка.
Започнаха да се търсят по- често. Винаги намираха повод да се видят, имаха общи интереси, харесваха едни и същи неща. Скоро между тях се зароди искрено приятелство. Всеки един от тях имаше своите моменти на радост и тъга, споделяха , изясняваха ситуации.Често се смееха, на съвпаденията, които неволно се получаваха. Случваше се да не се виждат по цял месец, но срещите им бяха необикновени. През това време, ако някой от тях се разболяваше или изпадаше в беда, то другият го усещаше от разстояние и му се обаждаше за да го подкрепи или разсее болката му. Дните отминаваха неусетно и бързо..
Наближаваше Коледа . На Мина и хрумна идеята да покани Иво на гости . Обади се на майка си , че с нея ще дойде един приятел. Пътуваха в навечерието на Бъдни вечер. Пристигнаха уморени, но доволни от емоциите и доброто настроение.
Свечеряваше се. Звънецът приглушено заглъхна. Вратата се отвори и на вратата застана слаба жена. Бледото й лице засия..Прегърна дъщеря си , а после стисна за поздрав ръката на момчето.Погледна лицето му и го позна. ...Майките винаги разпознават рожбата си. Студени тръпки преминаха по изтощеното й тяло.Залитна, но сладка болка обгърна сърцето й. Най- после изпита онова вълшебно чувство, което осмиля живота на жената. Тя бе дочакала своя съдбовен миг, да събере децата си.

Нагоре

Гласувай:

Прочелите постинга прочетоха и:

Надежди ...
"ВЛАКЪТ ЗА БРЮКСЕЛ" - КАВЪР А...

Следващ постинг

Предишен постинг

Пари

Последно

Коментари

1. flatarok - !
25.04.2009 23:17

Хареса ми!

цитирай

2. miaa - Благодаря ти.
25.04.2009 23:21

Исках да довърша това, което бях започнала преди време.

цитирай

3. flatarok - !
25.04.2009 23:25

И добре си сторила .Свършената работа радва.Пиши,хубаво се изразяваш.

цитирай

4. miaa - Радвам се, че ти хареса.
25.04.2009 23:29

Никога не съм го правила преди. Но сега това е част от мен.

цитирай

5. flatarok - !
25.04.2009 23:35

И после сънят ти е хубав ,денят приятен ,пейзажа различен ,хората стават по-добри .За това човек не трябва да престава да се изразява по какъвто и да е начин.Лека и приятна нощ!

цитирай

6. miaa - И на теб Flatarok пожелавам спокойна нощ!
25.04.2009 23:39

Удоволствие е да общувам с теб.

цитирай

7. krasss - Много е готино тва
05.06.2009 03:55

Много е готино тва

цитирай

8. miaa - Кrasss,
10.06.2009 14:17

Благодаря ти за хубавите думи.

цитирай

Търсене

За този блог