Вървеше през гората, опиянена  от чувството, което изпълваше сърцето й.Слънчево зайче заигра на прекрасното й лице, потрепна , изчезна и пак заблещука , като звездичка..Вековните дървета се събуждаха от зимния си сън, разтваряха клонките си , токущо разеленили се, изпълнени с надежда за новия живот. ... Птиците пееха със звънливият си глас , а току що излюпили се малки животинки се готвеха да покажат на света, че съществуват..Природата зовеше, обещаваше...всичко придобиваше нов смисъл..ново измерение..
Емоции изпълваха душата  й.. противоречиви , но истински. Тя вървеше бързо, стремително. Защото нищо не можеше да я спре..избра трудният ,но правилният път.Знаеше, че ще трябва да започне отначало..винаги беше живяла на ръба на пропастта, рискувайки да загуби за миг и това, което обичаше, което с усилие постигаше.Не изпитваше страх от неизвестното..напротив привличаше я  необятното му и безмълвно  съществуване.Спря се за миг..облегна се на красивата върба , усмихна се и  пое дълбоко въздух. Реши да подреди мислите си..а те бушуваха, като ураган и не й даваха мира през последното денонощие.
Не можеше да забрави страданието , болката,която я изпълваше през последната година.Имаше всичко  семейство, дом, благополучие, както се изразяваха нейните роднини. Имаше две прекрасни деца, на които беше посветила младостта си.Беше се превърнала в машина, в една вечно недоволна жена.. А ежедневието я обезличаваше бавно и сигурно, не й оставаше време и за нещата , които правеше с удоволствие. Обърна гръб на интересите си , на приятелите, които  я подкрепяха и вярваха в нея.И  един ден разбра, че ако продължава така...ще загине. Реши, че ако не направи нещо с  живота си , ще се поболее..Беше нужна промяна...Помоли се на Бог , помоли се за хората от които се надяваше да намери разбиране . Поиска  прошка и  от Този, който я приемаше и обичаше такава каквато я познаваше...неуловима , искрена

Бяло сирене в нощвица
червено вино в паница
синьо мънисто на ръчица
пълно щастие в душица.

Честита Баба Марта! Сега ще си пусна Лед Цепелин..

А прошката е за нас хората за да осъзнаем, необходимостта от повече добрина, топлина и вяра един в друг..Благодаря ти за хубавите думи...

Здраве и късмет!
Прощавай, ако съм съгрешила, с дума или мисъл!!

Честита баба Марта!

Честита Баба Марта!

Аз искам също от теб прошка...не винаги постъпваме правилно, но важното е да обичаме и уважаваме приятелите си.

Честита Баба Марта и на теб..здраве и сполука

Честита Баба Марта...здраве и успехи..

Днес проблемите идват в повече. Няма ред, няма предишното спокойствие и сигурност.

но моята героиня е поела този път и няма връщане назад..тя няма алтернатива.Трябва сама да се справи..за да е спокойна и удовлетворена.Зависимостта й от някой или от нещо, ще я направи отново нещастна..

Ами "ТЯ" тя трябва да намери време и за себеси,за душата си,която има нужда от от духовна храна и самата тя да се приеме такава кавато е !Да започне да обича себе си!Искрената молитва към Бог ще и помогне-Отче наш.......насъщния ни хляб дай ни днес...аз мисля,че става въпрос и за духовната храна,тъй като хляба е символ на тялото Христово!
Поздрави!

от много нови неща за да осмисли живота си.