Танцувам  с теб, в светлините на града,

А сцената, направих с любов..

Рисувах всяка щриха заслепена,

 безшумно стъпвах ,  на пръсти

като в храм благословен ..

Танцувам  в звуците на Мелпомена,

А огъня,  изпълва всяка моя клетка,

С живот…

Танцувам  с теб, а времето е спътник

И облог..

За реверанса със съдбата.

Да са важни декорите, мизансцена и храма на Мелпомена? Облог - залог? С времето и съдбата? За да бъдеш жената, танцуваща и изгаряща? Спътник - пътник?

А танца на живота провокира най- искрените прояви..
Споделен с любовта е облог което времето прави със съдбата:)
Благодаря ти за посещението,Кetcakuat! Без романтика,животът e скучен:))

Страхотен стих Марина!

Поздрави!

Благодаря ти,Sparotok! Танцът,като красива метафора на живот,изпълнен с любов!

Според мен животът е сцена и всеки е избрал какъв герой да играе ...Дано се справим с ролите добре , защото оценката я даваме самите ние!
Лека нощ!

Ролите,които избираме/ с малки изключения/, са синоними на идеала към който се стремим, за да изглеждаме прекрасно в любимите очи. Нека бъдем истински , естествени и позитивни.
Благодаря ти, Bven:)

Да. този Храм е благословен, наистина. Дай Боже всекиму!
Хубав, и романтичен предколеден ден:)

Животът е танц. Който танцува с любов е щастлив, другите се надбягват.:))

Благословен бъди:)

Любовта прави танцът, по- красив и одухотворен:)
Щастливи, празнични дни:)))

Танцувам с теб, в светлините на града,

А сцената, направих с любов..
многу нежно со многу мемоци и љубов
убав ден ви посакувам

Весели празници,Daan!

...танца на живота!
Привет!*

Благодаря ти,Монна! Щастливи, празнични дни!

ТИ ПОСКУВАМ ЗДРАВЈЕ, СРЕЌА И МНОГУ РАДОСТ.