Срещаха  се в кафенето на ъгъла..За пореден път....Чакаше го  търпеливо и с усещането на жена, която е харесвана и желана.А той винаги закъсняваше, било заради задръстванията, било заради срещите, които правеше за своя бизнес..било заради нещо, което изкачаше в последния момент..Но тя го чакаше, спокойна и уверена..За нея той беше глътка въздух..

Познаваха се от години, запознаха се съвсем случайно на улицата..Тя с навехнат крак, а той любезен отстъпи мястото си пред сладкарницата, където се бяха струпали много хора, за да си купят  топла баница.И така се отбиха в съседното кафе..всичко започна  ..Да , като на шега....Усмивки, премрежени погледи,всичко си беше  в вреда на нещата..Много се забавляваха.. Интересното е, че от самото начало между тях имаше пълна хармония, необяснимо доверие..споделяха си за семейният живот, за трудностите на двамата породени от това. Съветваха се,е понякога имаха и разногласия..но в спора се раждаже истината. Тя беше чувствителна , а той поглеждаше по- разумно, беше стъпил здраво на земята. ..

Този път беше различно...И двамата знаеха , че развръзката тепърва предстои.., началото на края или ново изпълнено с надежда безвремие...

Има моменти, които не можеш да контролираш, които са неизбежни ...Всяко голямо пътешествие  започва с пъвата крачка...

-Здравей, извинявай......, ама много се ядосах..това на нищо не прилича, занимават ме с глупости.Пълна скука..

-Няма защо...

-Не мога да се измъкна, шефа е непрекъснато по петите ми..Аз се изнизах през задният вход, изключих телефона си...усмихна се, като, че ли на себе си и постави чантата си до нейната.

-Исках да говоря с теб..-  и погледът й го прониза..

Харесваше я такава, каквато беше...неуловима, открита, изпълнена с много вяра..Животът й не беше лек..наскоро се беше разделила със съпруга си.

-Искам съвет?    Сини облачета затанцуваха в прекрасните , тъжни  очи...

Не можеше да й устои..Толкова много я искаше..желаеше я, искрено..Тя беше различна, очарователна , искаше да решава сама проблемите си..вярваше, че това е  правилният начин за да се чувства спокойна и удовлетворена. Знаеше, че е права, уважаваше решенията й...Но беше от мъжете, които умееха да чакат...Не беше настъпил моментът ...

Вярваше, че истинското приятелство е  честност,почтеност, искреност..

Не искаше да се възползва от слабостта й...Чакаше нейното решение. Затова

Вечерницата винаги се появява по едно и също време , разпръсквайки сребърните си искри с вяра, надежда и любов ...

 

misli6 li...4e edin maj moje da bade tolkova tarpeliv

По- важното е дали си направил правилният избор.Ако си сигурен в това, всичко ще си дойде на мястото.

spored men... za da razbere6 dali si napravil pravlniq izbor .ti trqbva mnogo vreme...daje edin cql jivot.....imah vpredvid , 4e majete gledat da prespat s teb ..i posle 4ao adios..taaaaaaa za tova se u4udih na tarpenieto na tvoq geroi

Това е един от многото варианти в любовта.В случая, мъжът не е ощитен, той има правото на своя избор..Жената можеше да се окаже в същата ситуация, като неговата.Но това не е толкова важно.Важното е да усетиш любовта и да не я пропуснеш да мине покрай тебе....Благодаря ти.

краят ме изненада. Иначе, в живота всичко е възможно.

Нищо чудно, Diso ..понякога нещата са непредвидими..очакваш едно, оказва се съвсем друго..или обратно..По- важното е да преживяваме хубавите мигове, да ги оценяваме.Благодаря ти за вниманието.