В тази бяла лунна тишина

кой ли свири лунната соната

и разплаква бледата луна,

и я сваля до сами стъклата?

Притвори прозореца!

Мълчи!

В долния етаж едно пиано

свири много тъжно. Не плачи!

Нищо, че навън се мръкна рано!

Нищо, че в гнездата, пълни с мрак,

птиците със влюбени зеници

тихичко си дават таен знак…

Не плачи! Нали и ти си птица!…

Нищо, че тополите шумят

и раздават обич и прохлада,

а под тях прегърнати вървят

всички млади, а и ти си младо!…

Не скърби, затворено сърце!

И за теб ще дойде светлината!

Чувай — долу две добри ръце

тъжно свирят Лунната соната.

Дамян Дамянов

Поезия върху мелодия в хармония!
Мечтание в лунна нощ,
като сегашната!

"...сърцето ми докрай ще се разнищи,
във него ще пресъхне песента
и то ще заприлича на огнище,
в което ровят с пръчка пепелта;..."
Д.Дамянов

Рефрен на лунна светлина
прокрадва се в душата ми ранима
оглася радост и тъга
тръгвайки по лунната пътека...

Сияние и красота е вечната Безкрая
звезди танцуват , валса със скръбта
грижливо скрили свойте рани
и тази... на бледоликата Луна.

но музиката ми дава основание да се "намърдам" и аз:)
Разкошно!

Здравей Diso, благодаря ти за вниманието.

Прекрасно! :)

Съвършенство...Благодаря ти, Lagrima.