Скоро щеше да е. Той предчувстваше, че тя скоро ще му каже. Не знаеше кога точно ще го направи, но вече имаше представа от това, което предстоеше. Чувствата им с времето се промениха, виждаше се, че не се задълбочават и, че взаимоотношенията им буксуват на едно имагинерно ниво, където всичко беше измислено. Тя в началото имаше някаква представа за него, която той не покри с времето. Знаеше, че няма да покрие нейните идеалистични представи, но поне се надяваше да оцени онова, което е в действителност. Обаче си личеше, че тя е все по-разочарована и по-разочарована. Държеше се хладно, започна да се крие в себе си. Вече не споделяше нито тревогите си, нито мечтите си, вече не казваше ние, това и това, просто вече нищо не казваше. Двамата работеха на различни места, имаха различни интереси и до преди година една единствена допирателна точка, любовта. Сега, когато и тази точка вече беше само остатъчна привързаност сякаш нищо не ги свързваше. Той я беше приел такава каквато е и още от самото начало я виждаше с всичките и недостатъци и предимства. Харесваше меката и кожа, топлите и бадемови очи и усмивката, която озаряваше очите и. Той нямаше големи очаквания като нея, искаше просто топлина и отношение, което в началото получаваше максимално и беше щастлив. Сега обаче нещата се променяха, бързо и необратимо, защото явно не правеше онова, което на нея и се искаше той да прави и тя един ден открито му каза, че е много скучен човек. Той се прибираше от работа с автобуса. Имаше книжка, но не беше карал кола от десет години. Нямаше собствен автомобил, жилището му беше подарък от родителите му. Той не го беше ремонтирал от както го имаше. Беше бавен и последователен, предсказуем и не блестеше с особен интелект. Работеше като технолог в един цех за производство на хранителни стоки. Работата му беше прецизна и отговорна. Храната трябваше да отговаря на всички съществуващи стандарти. Тя пък изобщо нямаше представа от тези неща, работеше като учителка в една детска градина. Постоянно му натякваше, че не и обръща достатъчно внимание, че не я изненадва, че не я разбира. Той пък искаше само да се гушнат и да се любят, после да поспят прегърнати, не искаше много. Не бързаше, щом слезе от автобуса се запъти към близката бакалия за да купи салата и сирене. Тя сигурно беше сготвила, но не беше толкова сигурен, че го е направила, купи и хляб. От както беше тръгнал от работа три пъти и звъня по телефона за да я пита какво да напазарува, но тя не му вдигаше. Много бавно се качи по стълбите и отвори плахо вратата, което беше нетипично поведение от негова страна, но нямаше време да анализира поведението си в момента.Нея я нямаше, на масата в кухнята имаше бележка „Не ме чакай, няма да се върна. Всичко между нас отдавна приключи!“ .Очакваше скандали и раздяла с гръм и трясък, а получи просто една бележка на масата. Почувства се обиден, но нямаше какво да направи, махна с ръка, направи си салата изпи две ракии с нея и после легна и заспа.