Днес  имам  чувството , че съм пак там, където  се родих...

Онази същата..Все още онова младо и невинно момиче..

Чувствам се странно,  изпълнена с радост..
Като в  загадъчен сън..

Родната ми къща..Вървя към нея  по кълдаръмената улица, ухаеща на липи  и се усмихвам..

Всичко блести, хубаво и чисто е ..Седим  и се храним.. Не сме заможни, но не сме и бедни.

Има повече хора..Тук са мама, татко , по- големият ми брат, аз.
И  един Ангел от небето, който бди над нас и ни пази..
Колко  искрени и чисти са   взаимоотношенията ни..

Моето семейство..Толкова любов  има в него.
Благословия И Късмет!

Изглежда съм призвана да изуча своя живот ...
И да го ценя всеки миг..Приемам собственото си несъвършенство
А омраза , никога не съм изпитвала..От глупост или от мъдрост..

Обичам да общувам , а думите , като пълноводна река  да  я пречистват   от нагласата, която предизвикват!

Дошли сме за да учим...Един от уроците Е да възвърнем, чувството за самоличност, дори в невъзможни на пръв поглед ситуации..

И да не забравяме,  Кои сме..Да не губим  своята същност...
Да проумеем разнообразието

Седни до мен,

не тръгвай, преди да  се усмихнеш.

С любимите хора не се прощавай,

Запомни го..

Само временно, докато  възкръснеш по   пътят си