Такава съм си,

като пелин  в  студа,

по вените катарзис,

трънче в любимите очи..

Такава съм си,

вълчица  в  пълнолуние,

през деня, обличам овча кожа,

с душата си  света  оглеждам

и отразявам   светлината..

Такава съм си,

 щура, неразбрана,

мълния в тишината,

дето брод  избира,

в утрините твои..

Такава съм си,

само дето ти не ме позна,

щом нахлух  в съня ти.

Нищо, утре ще се появя,

като  слънчева принцеса.

Дано ме разпознаеш:))