Да те обичам дори,

 когато сме далеч един от друг..

Да стигам с мислите при теб,

когато студ, сковал е небесата.

Възможно е, щом твоите очи,

огън ми изпращат всеки път, за  да ме топлят

докато любовта ти, се разтвори в мен

и заличи сълзите..

Да те обичам дори,

когато ураганът е прекъснал  моста от надежди,

 когато слънцето  не грее, щом облаци го обсадят,

А ти да пращаш вятъра с целувка

и да ме  очакваш  в ранно утро , като пролетна роса.

Чиста , озарена...

И ако решиш да стигнеш до края на света,

да извървиш пътя на мечтите,

ще те подкрепя   не само в бедите , в радостта.

 В дух ще се превърна, за да те последвам.