„Не можех да сваля очи от него!
Той се усмихна и откри белите си, блестящи зъби..

Кадифеният му глас, изпълваше тишината с  красивите и дълбоки извивки..  А песента докосваше детската ми душа.
Чиста и невинна..Така ме преспиваше всяка вечер и ме караше да се чувствам , обичана,защитена от непознатият свят”

Един спомен предизвикан след толкова дълги години..
Сега той ми причинява  противоречиви чувства.
Често се връщам назад..Случките са ярки и разбираеми..

Исках да опиша баща ми, но не мога да намеря точните думи..Каквото и да напиша за него, няма да е достатъчно.
Днес е рожденият му ден.
Ако беше на тази Земя, щеше да навърши 90 години...

Осъзнавам, колко много ми липсват ,подкрепата и опората му.

Обичам неговата светлина и харизматичност..
Беше невероятен родител..

Беше  Човек.
Повечето хора/ войници/, с които съдбата го е срещала за кратко, го уважаваха и след години /вече остарял/ ,го разпознаваха на улицата, идваха при него и му се обаждаха...
Въпреки, че той нямаше как да запомни всички, се държеше внимателно и с достойнство.Усмивката му грееше вечно на лицето.

Родителските заръки, никога не ни достигат. Все нещо пропускам, нещо ме връхлита и не съумявам да бъда такава, каквато  искат да бъда, моите родители. Да се гордеят с мен.

Опитвам се да действам реалистично, да  бъда разумна, да бъда такава каквато ще ме харесат  и често се осланям на интуицията..Успявам, само на първото взето решение..

Защото идва от сърцето..

В миналото по- често бърках и правих ужасни грешки..
Разпознавах красотата и любовта, но се хвърлях през глава, носейки емоционалната си нестабилност и проблеми.
И винаги прехвърлях вината други му..
Сега спомените текат, като река през съзнанието ми , хубава, кристално чиста и бърза река..

Забравих тревогите, несъвършенствата..Болката..

И само Любовта  остана  истинска..
Тя е вечно творение и нищо не може да я унищожи..

 

Но чувството ми е познато - и аз често мислено разговарям с родителите ми ,
напуснали рано този свят.Всички правим грешки ,мила ,но съм сигурна ,че той би се гордял с теб ....и че сега също те подкрепя.
Поклон !

Но неговата Душа е потрепнала от възторг, удовлетворение и благодарност, миличка, убедена съм.
А не можеш да го опишеш точно, защото любовта към добрите родители не може да бъде ограничена с думи, не се побира в тях просто, всичко ти се струва недостатъчно.
Греби с пълни шепи от чистата река на спомените. В твоя случай явно действа живително.
Прегръдки! :*

ПП: Между другото, ако бе жив, моят татко щеше точно днес да навърши 62 години...
ПП 2: Защо така накрая помним датата на смъртта, а не на раждането, не бях се замисляла!

Благодаря ти Стела:) Благодаря ти за хубавите думи!

Благодаря ти Блага Вест! Едно хубаво съвпадение за рожден ден! Поклон пред светлата памет на баща ти!

не намирам подходящите думи, но ти изпращам виртуална прегръдка :)
и на благовестие :)***

Благодаря ти Ели за вниманието! С обич:)

Миа, те винаги ще си останат в сърцата ни! Ще ги помним и разказваме за тях с най-топли чувства...
Топла прегръдка и от мен!

най-топличката и закриляща дума на света за нас, момичетата на татко. Пазейки хубавия спомен и топлината от татковите ръце, винаги ще чувстваш любовта му. Сърдечен поздрав от мен мила Миа!

Напълно съм съгласна с теб! Хубав ден!

Има невероятни бащи, които разпръскват светлина, дори когато вече не са нашата планета!Поклон пред светлата им памет!

А моят щеше да е на 83. Дори съм му забравил точната рожденна дата. В късната есен беше. Вече двадесет години минаха...

Аз съм убедена, че те са около нас винаги, помагат ни, пазят ни и дори ни предупреждават, котаго ще се случва нещо. Вярвам, че те се прераждат, но от време на време духа им прелита, да ни провери!
Хубава събота и неделя Миа!

остава...като следа, като белег...като диря...Защото човек е тленен и отминава, но душата му не е ...и тя остава. Помним, тази памет е светлина в мрака и хаоса на света. Един ангел, който те пази и те облъчва с добра и чиста топлина, Миа ! Пази спомените си и бъди щастлива, че си го имала в живота си !

са най- дълбоки, най- определящи, те са есенцията за душите ни, без която калъпът щеше да бъде безкраен...

Поздрави и прегръдки!

Привет Lubara, да сме живи и здрави и да пазим спомените си, като реликва:)

Най- близките , които са си отишли от нас, са нашите Ангели- пазители.
Благогодаря ти Mikino!

Хората,които обичаме, остават в сърцата ни! С най- искрени чувства, Hope!

Аз съм щастлива, защото имах един интелигентен и невероятно добър баща!
И зная, че когато имам нужда, той ми помага!

Разплака ме, мия, но и браво! Текста е много силен!

За мен е чест, че ме посети Bizcocho! Благодаря ти за вниманието!
Хубав уикенд!

Хубаво е човек да си прави отвреме на време равносметки както ти тук, за да извлече поука от преживяното, така нещата изкристализират някак. Спомените за родителите винаги ще ни стоплят, хубаво е когато има добро, с което да помним за тях. Често доброто, което сме получили от тях не съумяваме навреме да го оценим, но никога не е късно да го направим.

Благодаря ти Късна Пролет! Родителите дават обич и подкрепа!
За това са нашите закрилници:) И винаги ще бъдат такива!

Някои хора остават незаличими следи в нас! А родителите са тези, които ни обичат предано и всеотдайно и когато ги загубим, изпитваме невероятна празнота в себе си! Поздрав и прегръдка!

Някои хора остават незаличими следи в нас! А родителите са тези, които ни обичат предано и всеотдайно и когато ги загубим, изпитваме невероятна празнота в себе си! Поздрав и прегръдка!

Благодаря ти,Kometapq! Добрите хора остават следи в сърцето!