Пристъпвам тихо към олтара,

на моя илюзорен свят.

С наведена глава, с очи искрящи,

една  молба от устните  потрепва,

изпълнена със упование и сила.

Времето безмилостно  отмива,

 сенките на мислите  несретни,

а  спомените живи  в сърцето,

заключвам  до следващата среща.

Дали ще бъде  невъзможна,

или ще се преоткрия в нея.

Надявам се  с Божията помощ,

да я превърна  в  реалност ...