Докосни  сребърната нишка в косата,

 мъдрост е и отплата за времето, когато бях сама..

Оцвети я в злато и нарисувай ме отново,

този път през погледа на светлината.

Докосни  снопчетата изтъняли  по лицето..

На челото  се  виждат най добре..

Погали ги, тъга  са в  миналото бурно

и  огънят  разпръскващ  топлината,

в тялото ми  възродено  ...

Докосни   очите  залинели от  сълзите,

неизплакали  истинската радост и

мигът на любовта..

Възможно е да се разминем някъде  по пътя,

очакванията  са миража  на сърцето или мисълта..

Зависи какво ще изберем..

И ако не  е писано да се срещнем , както някога..

Бъди спокоен , аз  поех в ръцете,

съдбата  си щастливо...