Спомняш ли  си  дните,

  деца,   вярващи в  мечтите..

 вечер  гледахме лунната безкрая,

 брояхме в унес  звездите и

прекроявахме светът, отразен в очите..

Спомняш ли си  младостта,

поривът  на  първата любов, 

сълзи от радост споделена и

тръпнещите  мигове в сърцето...

Спомняш ли си  есента  и

залезът  на  чувствата неясни 

болката,  сподавена въздишка

и  неизбежната  раздяла ..

Разминахме се..

Съдбата се намеси..

Ти по своя път .. Аз в обратната посока..

Сега , след толкова години

споменът за теб  ми дава сила

да  продължа  напред

 доверието  помежду ни

е част от  от моя свят..

А  приятелството,  е  до края.

Поздрави!:)

я кажи сега каква е разликата между приЯтел и приАтел!:))))))))))))))))))))))

Приятелството си е Божи дар! Благодаря ти,Рortishead!

Що не се опиташ малко да помислиш, Анонимен! Отговори си сам:))))

приАтелите вонят!:))))))))))))))))))))))))))

,, Нека никога срещи да няма
за да няма след тях и раздяла.
В живота има срещи след раздяла .
Ще минат дни , ще мине любовта
и вие ще се срещнете тогава . . .
. . .в отъпканият път на старостта ,,

и втори северен вариянт
мой стих от преди години
но актуален до днес

Вяра

Не ме боли от ножа във гърба ,
боли ме вярата ранена . . .
Не ме боли от хорската мълва
боли ме от неискренните думи
Не ме боли от погледите зли
боли ме за погубеният блясък . . .
Не ме боли за туй , че сме сами
Боли ме ,че не ме боли . . .

Стихът ти е прекрасен миаа и няма нищо общо с моята поезия и настоение сега )
Поздрави и надежда да си останат приятелски сърца , без да се влияят от нищо )

Разбра ли какви приятели имаш! ? Знаех си аз, че ще дойдеш тук !
Ама , като ти говорих преди време, само с едното ухо ме чуваше:)))))

ти си пич от кирпич!:))))))))))))))))))))))

Благодаря ти, Лидис! Много обичам твоите стихове, силни , пронизващи , въздействащи.. Аз съм сигурна, че приятелството е проверка във времето..Истинските остават за цял живот..А ти ги имаш скъпа..
Не се предавай, а вярвай в хубавото, то тепърва ти предстои.

Моля, моля, пак заповядай! Пич от керпич, ама те е страх от мен:))))
Много съм дива понякога нали!? Това ми е чарът:))))

понеже си пич-уан поздрав ти изпращам.:)))
http://www.youtube.com/watch?v=Opn38P4LraQ
използвай го по свое усмотрение-хахахахахахахаха!!!!!!!!!!!!

... " доверието помежду ни

е част от от моя свят..

А приятелството, е до края."

Брилянтно казано!... Поздравления!

Благодаря ти за хубавата песен! Трогната съм.Сигурно твоите кадифени , кафяви очи са прекрасни:)))))

Благодаря ти,Слънчево момиче! Благодаря ти за вниманието!

как живеят в тебе заедно и безпроблемно геният и простакът?:)))))))))))))))
това си е направо за Нобел.

MULTITUD

Хайде, хайде, пак ли започваш? Искаш да ме ядосаш ли:)))
За второто си е твой проблем:)))
А за първото , направо ще полетя:))))))))))))))

отивам при бай Иван.:)))))))

Към Анонимен :))) Постоянният!
Повече няма да ти отговарям..Тук няма да си водим разговор:))) Блоговете и коментарите имат друго предназначение.
Освен това , аз на никой не се натискам:))Не те карам насила да идваш при мен:)

Сякаш животът ти и изтъкан от разминавания, Миаа...
Прекрасно пишеш :-)
Усмивки и много щастие за теб :-))

Благодаря ти Amenda! По- важното е, какво сме научили от обратите и разминаванията? Сигурно са имали своето разумно място в живота, преминал
между любовта, приятелството и самотата!

от истинското приятелство! Поздрави! :))))))))))

Вярвам ти...
Защото откровено,
ти нищичко не ми спести.
Душата ти,
макар и наранена,
с много нежност, ми дари
едно приятелство,
безценно....
И знам,
не би ме наранил...

Може би ще си отидеш...
И знам, че дълго след това
само болката стаена,
ще ми напомня за една
приятелска ръка, която
протегна в миг на самота
и все така ще вярвам още
в теб...
И знам, че не греша...

Приятелите са тези, без които не бихме могли да бъдем цели и завършени. Поздрави, Миаа за чудесното стихотворение!!!

ако няма разминаване и раздели ,няма да има и нови срещи.....
А когато приятелството продължи -има силна ,специална връзка ...
Поздравления, талантливо момиче!

много е хубаво, миаа!

"..Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка!..." - Пеньо Пенев, "Пътека"

Pozdraviavam vi!
Mnogo kusmet v poeziata vi pojelavam.

Приятелството е привилегия! То свързва само тези, които въпреки всичко устояват
във времето и се доказва в него..Не е нужно да го афишираш непрекъснато, възможно е дълго да не се виждаш с приятел, но да покажеш уважение, когато е необходимо.Благодаря ти,Gosho568

Благодаря ти за прекрасния стих, Fantagero0000!
Да устоиш на бурите през годините и да запазиш приятелското рамо е най- трудното.Да умееш да балансираш и да си необходим, когато и необходимо е изкуството в общуването между приятели.

Стела, аз не съм силна в поезията..Но това, което го правя, като повечето хора, го правя от сърце. Аз не се обиждам , че не мога да пиша.По- важно е човек позитивно да излива мислите , емоциите и възприятията..Тази огромна енергия освобождава и дава смисъл за мен .Пълен релакс...Моят слабост са музиката, киното и танцовото изкуство.Често го повтарям, но е истина.Срещата с прекрасните им прояви, винаги предизвикват водопад от усещания и сълзи от радост..Благодаря ти от сърце!

Стихът отново е завладяващ!Поздрави!

Благодаря ти Еlpidaa за вниманието!

Благодаря ти,Bizcocho ! Радвам се, че се отби при мен!

По- важното е всяко нещо да се прави с любов! Благодаря ви,Boiko22000000!

Благодаря ти, Сълзице! Най- важното което свързва приятелите е доверието.
И тайните, радостта и лоялността помежду им.

alo Poeta- ti me utrepa be.

basta mi i maika mi vrtiaha 10 pati pesenta i oste revat, nemogat da gi uspokoia.

basi sturata pesen, basi poeziata-ti ni iztrepa be!

Към Анонимен 36 Всичко добро ти пожелавам от сърце!