Преди време  попаднах на една интересна статия, която ме накара да се замисля за контрола върху  собственият си живот , за щастието и успехите към,които се стремя..Не си спомням добре, но статията беше написана от  мъж , който беше преживял  тежка физическа травма, вследствие на катастрофа..Благодарение на волята си ,той  възтановява  , както  физическото , така   и духовното си здраве..

Сега е модерно да учим и говорим за психология, за психотерапевти, за възможността  да ни помогнат в трудни ситуации, предизвикани от липса на здраве, разтрогнати бракове, общото безпокойство  от социалните проблеми..Има много способни от тях, но има и такива,които нищо не разбират от психическо здраве.

Отдавна отмина времето, когато ни учиха , че успехите  ще дойдат, когато сме дисциплинирани, смели,креативни..Много жалко, защото тогава бяхме по- отговорни и по- истински. В усилията да се справим сега, страдащият  мъж или жена си плащат и получават диагноза от сорта, истерична, невротична,, пристрастена, зависима и. Т.н.Тези етикети  ни  се залепват , като гербова марка върху нашата психика , подсилвайки всевъзможните чувства на слабост, подпомагайки нашата собствена негативност да се разгърне с пълна сила и да обхване, като  менгеме цялата ни същност.Сега е напълно приемливо  хората да бъдем слаби и нещастни.

Лично аз имах проблем с това...И знаете ли защо? Защото етикетите ни могат да ни унищожат?Термините , които употребяваме един за друг, стават това, което мислим един за друг, а това има значение.

Проблемите   не се решават толкова бързо, те са пуснали дълбоко корени  в нашето съзнание..

Трябва да се освободим от мисленето на „ жертви”.

Позитивното мислене и промяната на стеротипа ни на поведение са важни за саморазвитието , но не могат напълно да подобрят живота ми.Как мога да се чувствам добре,ако въпреки позитивното си мислене  ми липсва активност и отговорност ?От опит зная, че в дългосрочен план нищо няма да се случи..И като се замисля за миг , виждам, че моята среда ме  принуждава да живея живота си по начин, който оправдава това, че съм слаба или жертва..Аз лично смятам, че е крайно време да спрем увековечаването на сегашните условия, които диктуват живота ни и да намерим сили да си възвърнем конторола, да намерим сили да кажем „не, когато трябват  сили за да казваме „ да”.

Това от което се нуждаем е да започнем да се самопрограмираме с вътрешна ценностна система, основана на здрави принципи.А това значи да си върнем обратно увереността, своята идентичност и сигурност, приятелство и здраве..

Всеки има право да се чувства добре и да е щастлив.. Никога не бива да се отказваме от него.

А това е самото начало..

 

Мислиш ли, че смелите и креативните,както и дисциплинираните имат нужда от психиатър?
Но си права - втълпяването на мисълта "Аз съм слаб, от мен нищо не зависи и трябва да се старая, за да не се гръмна!":) е чисто промиване /приспиване/ на мозъка!
Поздрав!

Точно за това говоря, , че вече никой не цени качества, като дисциплина, смелост, отговорност. По удобно е да да ни втълпяват , че за нищо не ставаме.Не съм се изразила точно..Грешката е в мен, ще я оправя. Благодаря ти,Willa за вниманието.