Разпадането на брака ми, ме принуди да преосмисля миналото си, отношенията с родителите ми и да си задам някой сериозни въпроси на самата  себе си..Сега, след около три години,  се справям по- добре с нещата и имам  вече зрял подход към своя емоционален живот. Зная своите възможности и имам положително виждане за живота.Когато съм в лошо настроение не го превръщам в трагедия...Когато възникне проблем, просто се отдръпвам  настрани и го поглеждам..Има ли наистина проблем или си го създавам сама?!Колкото повече от енергията влагам в това наблюдение,, толкова по- малък става.В един момент той изчезва. ..Когато човек започва да вижда собствената си драма,толкова по- бързо се освобождава от нея.

В продължение на години аз намирах извинение за ниското си самочувствие и странно поведение, чрез всевъзможни причини, които можех да открия под слънцето...

Начинът по който се чувствах , независимо дали ми харесваше или не , не  се контролираше от другите или от събитията..Всеки ден взимах съзнателни решения..независимо от крайните резултати...положителни или отрицателни.  В едно съм сигурна, че трябва да загърбя  миналото си.

Да се съсредоча върху силните си страни и способности.., като смелост,самодисциплина, и здраво чувство за отговорност за собствената си съдба.

Все още мога да го направя...мога да избирам да поема контрола, да избера верните решения, дори да зная, че това може да ми причини известна болка.. Ако погледна фактите, миналото не може да бъде поправено, а бъдещето се оформя от текущия ми начин на мислене..Да говоря за миналото си има смисъл, но той не е в неговото нещастие, а в неговоте житейски уроци и силни страни.Поуката е да тръгна  напред...имам избора да се  обичам и да бъда щастлива...

а думите ти са за мен много поучителни......
Иска ми се и аз да мога да съм един страничен наблюдател на проблемите си :),но с право на глас и
авторитарно вземане на решения.

Човек трябва да прави своя съзнателен избор и да носи отговорност за това. Благодаря ти,Еdinman за милите думи.

Имам и доста рани от трънливия път за който все си мислим че е напред..а той все криволичи:)

Поне си направила важната крачка - осъзнала си проблема и опитваш да се справиш!

по труден път вървиш. Наистина е задължително да се обичаш.

Няма начин да не трънлив и криволичещ..а как иначе, ще успеем?! Нещата , които ни се поднасят на готово ....никога няма да ги оценим.Хубав ден,Еdinman.

Здравей Diso... благодаря ти за подкрепата. Усмихнат ден.

Мило Любопитство,много се радвам, че си тук. Благодаря ти за вниманието. Няма връщане назад. Успехи.

4estito

Ще го приема , като пожелание за успех: ))) Благодаря ти.Хубав ден.

човек никога не бива да се остави да се чувства по друг начин освен щастлив, животът е труден, но все пак е такъв за всички, сигурна съм miaa, че ще намериш сили в себе си и ще се справиш с всичко...
Поздрави и горе главата ...

Така е Кass, всички имаме своите моменти на слабост, важното е да ги преодолеем. Пътят към разрешаването на проблемите ни прави щастливи.. Благодаря ти от сърце.

19. ka4ak - 16:03 - miaa Прочетен от създаването: 130000
16:14
Много се радвам,че ти си този читател!Благодаря ти!
Желая ти красиви и безоблачни дни и всички добрини на света за теб и близките ти!Мар бъди щастлива,обичай и бъди обичана!!!От сърце ти го желая!

Зная, винаги съм го знаела..ти си добър и почтен човек.За това животът те обича ...и ти носи само хубави неща:)