Изкуството да се живее,през моите очи,вероятно и през твоите очи...,трудно се постига, но трябва да опитаме

Багър Ванс и изкуството да се играе голф” Време е за малко магия.Усещам я...Ритъмът на играта е,  като ритъма на живота... Номерът е да откриеш замаха си. Той се крие в хармонията  на всичко, което е било и което ще бъде. Ние сме се родили с него.Той си е само наш и не подлежи  на усъвършенстване.Човек трябва да го помни.Някой хора го забравят завинаги....

Игрището за голф предлага различни трудности.То живее и диша, като нас...Не можеш да накараш топката да влезе. Трабва да я убедиш....Не мисли за топката.Просто замахвай със стика...Продължавай да въртиш стика, докато не станеш част от цялото....Само един удар е в пълна хармония с игрището... Точно там  се печели играта- на тревата  до дупката..Дори сляпата катерица понякога намира лешници...Казват , че Бог бил щастлив, когато децата му играят...Кралят може да ми държи флагчето, но няма да ми даде короната си..Ще ги победя!

Знаеш ли защо? Заради паниката...Видях чудо със собствените си очи! С един удар! Има време, когато се играе с железния стик и време , когато той си стои в торбата...Време да излезеш от сенките. Време е да избереш. Можеш и не си сам. Аз съм с Теб.

Играй така, както си роден да играеш....Удари топката! Не задържай нищо в себе си. Припомни си своя замах.Правя най-доброто  от  това, с което разполагам.Играта не може да бъде спечелена, само се играе. Продължавам да играя.Търся своето място на игрището.”

От филма” Багър Ванс” реж. Робърт Редфорт

Трябва да бъдем искрени и ясни за целта , към която се стремим.,за да ни  разбират..

РОБЪРТ РЕДФОРТ..МОЯ ЛЮБИМ АКТЬОР..НЕВЕРОЯТЕН И МЪДЪР И КАКВО ЛИ НЕ ОЩЕ..
А ПОСТИНГА КАТО НЕГО...
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

изкуство е да съществуваш.Често падаме и ставаме по пътят на Живота.Важното е да продължим.Благодаря ти.

И нищо да не правим. пак ще става каквото си може- а то нищо не може...

Може, защо да не може, важното е да го искаш. Всичко добро.

много як постинг, страхотно е сравнението с играта на голф......

Въпросът, който ми се върти от известно време е за предопределението... защо има хора, които всичко вършат както трябва и нещата им не вървят, а има хора, които всичко го правят през просото почти и им се получава... дали имаме наиситна избор или това е само илюзия, която да ни поддържа във форма? Хубав постинг, Миаа :)

Наистина е невероятно това сравнение. Колко мъдрост и философия има в него. Благодаря ти.

Няма нищо предопределено.Човек сам избира пътят по , който ще върви. Има хора, които избират по- трудният ,но справедлив и честен път. Защото не могат да бъдат други.Това е в природата, в кръвта им. Чудаци за някой..или глупаци?!Човек не знае, какво губи, когато печели и какво печели, когато губи?! Благодаря ти за хубавите думи.