Не ме изпускай, стръмен е брегът,
макар  с кадифе, морава  да
покрива хоризонта  и

Имам  всичко..
От синьото, дето в очите ми диша,
в безкрая  на дните,

Не се научих да говоря,
умерено, със суета,
фурор да предизвикам всеки път,

 С тебе, слънцето  е цяло,
от утрото, ухае на  роса..
Кристално чисто огледало,

Не те измислих, в съня си,
от блянове  не се създава
Любовта,

Излъжи ме,
 Намисли си нещо...
А аз ще те погледна  в очите..

            Питаш що за любов е моята!?
            Сега ще ти кажа..
            Тя е в дълбоките  дири,

Преди да се родя,
избрах да бъда с теб,
предопределената  съдба,

 
Нощта  е само наша,
от хлъзгавата мраз,

Не ме търси в спомени ,
изгубени в тлееща мъгла,
защото миналото е безвремие,

                И не защото,
зимата с ледените пръсти
            покрива с белота земята.

 На прага на Новата година,  съм изпълнена с надежда, че тя ще бъде по–светла, благодатна, здрава и усмихната.
С нетърпeние  очаквам, първите ясни лъчи на зората..
А те са извор на  непресъхващо желание , светът да бъде по- доб...