Облегна се на стола и отпи от ароматното кафе..Балкона й гледаше към хълма на розите..Неописуема бе панорамата, която се откриваше пред нея..Синьото небе  обгръщаше белотата на облаците , а слънцето й се усмихваше по детински чисто... Червените петънца на хълма се заиграха  с искрящите му лъчи..Затвори очи и в  унес, почувства нежният полъх на вятъра. Отметна с ръка кичур от косата й, който беше паднал и гъделичкаше нослето й..И тогава го видя..Отсреща  срещу нея на терасата..Рисуваше , съсредоточен  върху  едно огромно платно , разположено срещу розите...Изглеждаше й, на  човек, който току що е дошъл от друга планета. Дрехите , лицето , осанката му   й напомняха на герой от приказките. Нещо величествено имаше в този мъж и начинът по  който рисуваше...
Той също я видя и  й махна с ръка...

През следващите няколко дни , ежедневието  я пое изцяло..Трябваше да погаси  в банката   месечната вноска на заема, с който купи новото си жилище, да направи някои покупки. Вечер се прибираше капнала от умора, взимаше на бързо душ и отмаляла бързаше да се хвърли под завивките.Обичаше работата си , караше я да се чувства пълноценна. В рекламната агенция колегите й бяха здравословно усмихнати, шегуваха се..всички бяха пичове.

И тази вечер Мира бързаше към дома си.... Неочакваният пролетен  дъжд  я беше понамокрил, и докато отваряше входната врата на кооперацията, в която живееше , дочу  непознат мъжки глас:

- Добър вечер-  ..и докато се усети, една ръка се протегна и улови нейната ..

Казвам  се Пламен и съм човекът,който живее отсреща ..срещу вас. Усмихна се широко и съзаклятнически.Този човек излъчваше непристореност .

- Ако желаете в края на седмицата можем да изпием по едно кафе. Ето ви номера на моя мобилен телефон..Ще чакам вашето обаждане.

При други обстоятелства  Мира ,едва ли би реагирала по същия  начин...Не понасяше досадници .Преди няколко години беше загубила съпруга си при катастрофа..Мъката я беше  завладяла напълно и обгръщаше цялата й женска същност..Затвори се, отказваше на приятели да се среща с тях, нямаше желание за нищо..

Но запознанствто й с този мъж я накара да почувства   емоция ,тръпнеща, която освободи известно напрежение от нея. Не я  очакваше ...като влак-стрела премина през романтичното й минало и печал..

Харесваше този мъж , за  кратко време, успя да влезе под кожата й. Действаше й , като наркотик.

Странни взаимоотношения се породиха помежду им.... Опознаваха  се, без да бързат,разменяха си невинни целувки,но никой от тях не бързаше да завладее другият.Предизвикваха се един ,  друг. Всеки от тях знаеше че сексът е неминуем, той е очакваното продължение  , което  рано или късно щеше да се случи.Предугаждаха едновременно  желанията си, усещаха  , че  в даден момент без да подозират и двамата, взимат еднакви решения..Това си беше чудо..По скайпа се забавляваха и не разбираха, кога се е съмнало..  Вечната игра на любовта....красива и истинска, понякога тъжна и мълчелива...

Появяването на Пламен, в живота й,  я накара да се замисли.. Беше различен от хората, които познаваше .Усещаше негово присъствие в душата си.... силно и  настървено. Особняк си беше . Открит, понякога до грубост  циничен, но подозираше, че всичко това беше една обвивка зад, която се криеше  огромно сърце.
”Какво ли беше преживял?” –въпрос на, който ,че ли  не очакваше  отговор..
Всъщност това нямаше никакво значение..Нали й беше хубаво... По- важно беше да преживява  моментите,  с които съдбата я беше дарила..вълнуващи   даваши й възможността да опознае себе си...
Разцъфна, като червената роза на хълма, целуната от златния слънчев лъч..

И изведнъж той изчезна..така, както се беше появил в живота й..
Като, чи ли се беше скрил от нея и светът. Сякаш никога не беше съществувал. ....
"Боже, защо ли си въобразих невъзможното?..
Защо така наивно повярвах и се хванах, като удавник за сламка?” –повтаряше си Мира..

Дните минаваха дълги и тягостни.Имаше моменти, в които  си спомняше за обичта и неистовото му желание да й помогне да намери духът си ... да го отвърже за да полети  свободно без предрасъдаци и задръжки..
Често й повтаряше” Ужасно е в главата ти да цъфтят най-прекрасните цветя на света,а ти да стъпваш боса  върху магарешки тръни и да знаеш,че това е завинаги...”

Минаха месеци..

Животът й влезе в обичайният си ритъм..Споменът за него й въздействаше , като тръпнещо очакване...Едва ли?! Беше дошъл ненадейно и така  си беше отишъл завинаги..Не съжеляваше за нищо..Любовта й  към него,я беше направила  по- уверена и по- красива..

Днес имаше почивен ден..Реши да се поразходи ...
Златистата есен  изпълваше със  своята нежност и меланхолия  всяка клетка живот..Реши да посети  новооткритата изложба до тах. Картините,бяха  стойностни  изпълнени с надежда и зов...

И  отново го видя ...Беше, както винаги горд и усмихнат.
Раздаваше автографи на почитатели...

Сърцето й  заби лудо,щеше да изкочи..Краката й се подкосиха..Поиска по- бързо да се  махне от там..
Обърна се и тръгна към изхода..

В този момент, една силна ръка  я прегърна  и притисна до себе си......

 

 

 

 

... и истинско, без да е сладНикакво:)

Хубаво е да се потапяме в романтиката...та какво друго му остава на човек? Благодаря ти.

Това е като бъдната приказка,любов поразяваща и изпълваща!Рядко срещана , но и тлкова истинска!Романтична и в същото време много реална!Страхотна история , благодаря ти че ни я сподели :):)Желая ти тази страхотна любов с всичко, което може да ти предложи!

Благодаря ти,Gorivo И на теб пожелавам много любов.

предвидим финал и то щастлив...
Сладко отмъщение - нали така се казваха скритите камери, с които погаждаха забавни номера на хората ? :)))

Всеки човек обича добрият финал.Разказът е романтичен и идеята в него е положителната промяна,която настъпва в героинята ми , от една красива любов..Не е задължително, краят на разказа да завършва щастливо. По- важно е хубавите неща, които имаш, да ги преживяваш пълноценно.

като приказка...съвременна приказака.Хареса ми.

Много си мила, благодаря ти.Пожелавам ти много любов и щастие!