Мъжът се изправи.. Беше му трудно да запази равновесие. По лицето му се стичаше пот премесена с кръв...,  В главата му нахлуха спомените от вечерта....бар , хотел,.. алкохол,побой. Като  на филмова лента преминаха последните години от живота му. Преди няколко месеца се завърна  от чужбина, където беше работил до полуда, нямаше почивка, за да спечели пари....Искаше да построи дом за любимата жена, искаше семейство и деца. Беше прехвърлил трийсетте, беше опитал повече от това, което можеше да му предложи живота...Не знаеше , къде се намира....тъмнината го дразнеше, остра болка прониза десният му крак., но трябваше да върви , да се избави от непрогледният мрак.Мъка пронизваше  сърцето му. Защо така се случи?...Заради Нея загърби всичко, приятели..Любовта му го обсеби, завладя го, изгуби се...,  разума му също. Ревността го съсипваше. Красива беше тя, с коса от злато и  с походка на газела. Мъжките очи  се забиваха в нея, като стрели.,харесвана и желана...тя завладяваше със слънчевата си усмивка. Обещаваше му, че ще го обича вечно, кълнеше се във всичко най- свято, че ще бъде с него до края на дните им. Нашепваше му нежно, че е най- желания, най- добрият, а очите й искряха от щастие.Любовта им беше истинска, неуловима....Тя го щадеше, ласкаеше, промени го до неузнаваемост . От трудния характер на закоравял скитник се бе превърнал  в чудак, който се радваше като дете на всичко, до което тя се докоснеше. Живееха като в приказките..вълшебството беше обгърнало и двамата.в нежна прегръдка.. Докато  в оная студена сутрин, осъзна, че Тя  го бе напуснала завинаги. и безвъзвратно. Разбра, че  всяка частица от нея  изчезваше бавно  ..умираше всеки час , всеки миг...Разбра, че повече никога нямаше да я види, такава каквато я помнеше., силна,жадуваща за топлина, изпълнена за живот.

Такава е женската природа .
Всеки мъж рано или късно го разбира .
Но дори и когато го разбере , не става по-малко безпомощен пред нагона си .
Защото пък такава е мъжката природа.
Спасяваме се от срама и болката чрез цинизма и арогантността . Така изглеждаме по-силни . Пред себе си . Пред другите . Жалко .

Поздрави за хубавото разказче . Събужда чувства :)

за хубавите думи. За мен е важно да зная, какво мислят мъжете? Краят на този разказ има различни варианти.. Ти си го усетил по този начин...още веднъж поздрави :))

и усещаш,колко си нищожен.Живей сега!

Благодаря ти за вниманието. Хубав ден и добро настроение.Любовта е вечна, тя не умира...

Любовта е вечна,но съм бесен ,че не мога да съживя,обекта на моята любов!

няма такова нещо като постоянна и вечна любов.. :)

Аз разграничавам любов от влюбване!

дано е писано по действителен случай, :) лично аз вече май не вярвам в силата на мъжката любов, виж чувството за притежание - това е друго нещо

тя е постоянна..Жалко, че все по-рядко я срещаме..Щастлив е този, който я има,ka4ak И elle10..Благодаря ви.

Мъжете обичат повече , отколкото можем да си представим ние жените..силна и закриляща е тяхната любов..Благодаря ти за вниманието.

Абсолютна истина.Благодаря ти, с много обич...

По важното е че я има,а благословен е този който я носи в себе си и я познава!

Вярвам в чудеса, но не разчитам на тях.... Истината е, че все още вярвам и в любовта, поне продължавам да я търся и се надявам да я срещна пак "..... разконспирирана във нечий поглед...." Благодаря ти, miaa

...причината е много дълбока..! Сложно нещо са човешките отношения.. И все си мисля ,че при тях, най-много важи Законът за търсенето и предлагането...Може да ви прозвучи смешно, но ..помислете си , все пак, не съм ли права?!
Поздрав!

Аз оценявам мнението ти..., но за любовта не се разсъждава....ти я приемаш или не със всичките й плюсове и минуси..това е твоят избор.

разказа е чудесен напиши продалжение

Може би...

Така и в разказа Ви, тя го е преобразила, него с "трудния характер на закоравял скитник" , като добрата фея от приказките, живели като в приказка, но за кратко..Може би си е тръгнала, за да превъзпита следващия и следващия ..мъж. Такава е мисията и, на земята да облагородява.
Простете ми!
Простено, да Ви е !

Защо винаги си мислим, че щастието вечно ни се изплъзва...защо вечно се съмняваме? Защото всичко зависи от самите нас.Защото ние го създаваме и от нас зависи дали ще го запазим във времето.

Затова се живее, докато може, на момента.

КОето ме навежда на мисълта...
Животът ми дава урок. Ако го науча, ще мога да преживея това, което следва. Ако откажа да се подчиня на урока ме очакват трудни дни.
Учете си уроците. Те винаги идват навреме. Не разчитайте на разума в тази неща.

В горния случай той не е направил необходимото да я задържи. Или пък не е свел глава пред любовта. И нещата са тръгнали в друга посока.
УСЕТИ пътя напред и го следвай.

винаги има какво да научим...и от кого. Няма случайни неща по пътя ни. важното е наистина да ги усетиш и да не ги пропуснеш. А това е умение..