Ще се смеся със  греха
 и ще летят празнични конфети!
 После хаосът в мира,
 ще напомня за призрачни поети!

Които възпяват радостта,
превръщат я в хармония,
въздишат тихо под дъжда
и си спомнят със ирония...

Каква била е тя,
принцесата от бала,
среднощна дивна красота,
приела символа на бяла...

Нежна и свенлива... самота,
родила във сърцето песен!
Прегърнала с обич, любовта
и тръгнала си, като всяка есен!

:-):-):-):-):-):-):-)

И поети нежни вече
днес принцесите прославят:
с платоничен стих далечен
те ги благославят!

Благодаря Младши!