В  люлка се родих,

и розовите сънища споделях,

с приказния свят, вълшебен  ...

А в  детските, усмихнати  очи,

 обичта   извираше кристално чиста,

 от бащината сила..

В люлката на младостта,

достигах върховете,

докосвах късче от небето синьо

и слънчевото утро зареждаше,

 от моята любов щастлива.

Понякога  пропадах в пропаст,

 изправях се от мрачните неволи,

докосвах  мъдростта  и

вдъхновена от   нечакания зов,

потеглях към поредната си  битка!

Защо се чудиш, ела  в люлката за двама

и  сподели мечтата, която те изгаря..

Ако ли не, засили я от сърцето..

за да  продължа да се люлея