Ела при мен, ще бъда откровена.

Eла и запали цигара.Погледни ме...

През димната завеса от мъгли,

  по- лесно   ще говоря,

 достъпна в чувствата да бъда...

Вярата  е  сила ,

 спохожда   ни  в  очаквания  миг..

ту  е  самодива  слязла от горите вечни,

 ту  мечта , която ни  крепи..

Да бъда себе си ,свободна..

 А не

последна  спирка  след умора заслепена,

или идеал в  безоблачните дни..

Жена  от плът  ще бъда,

в плен  на  поривите чисти,

подкрепа  в самотата тленна,

 топлината  в твоите очи..

Ще  бъда обикновена, грешна,

когато се препъвам , падам..

ще слея болката с тишината..

 Истинска ще бъда..

Ще ме почустваш,по  трепета  в душата ....