Не ще забравя  да гледам слънчевият изгрев

прокрадвайки   едва в мрака ,огнена  следа 

 изпепеляваща,    пътят   на   гордостта отнася..

за да  ме предпази от беди , да  вдъхне радост

безгрижна , като усмивка на дете...Да ме целуне онемяло.

Не ще забравя  да дишам въздухът, от горските поляни

обгърната  от утринна роса,  без посока да вървя,

а вятърът да ми нашепва  твойто име..

Не смея да го назова..Като вълшебен знак е

Изписан   във  сърцето .. Напомня ми  за теб..

Утеха в  трудното безвремие..Зов  от любов Е

зачената  в сенчести пътеки , обрулена от тъги

Запазила неистово желание. Възкръснала...

Отново за живот!

Колоритно и докосващо, дори и с тънката нишка на тъгата, която се усеща като присъствие и я има в цялата творба! Поздрави и хубава вечер, а защо не и романтична? С поглед отправен към звездите и безкрая....

Благодаря ти,Womanly! Поздрави и усмивки:)

поздравления Миаа, възкръсваща любов или просто неумираща. Браво, много ми хареса...

Благодаря ти, Каss! Тази обич е кръговратът на животът..
с неговите спадове и възходи..Всяка промяна е духовно обновление и път напред и нагоре..

от вътрешното желание и копнежа, те ни правят завършени и изпълнени със смисъл, карат ни да мечтаем и вечно да искаме - още и още...Миа, поздравления за този чуден копнеж излят във стих :)

Много се радвам на посещението ти! Благодаря ти за хубавия коментар,Hope17!

Съчетание на нежност в стиха и сила на духа !)

Благодаря ти,Lidis! С уважение!

Прераждане или възкръсване отново - това го можеш свята жена!
Нека съботната вечер бъде погалена от този, който те закриля!

Благодаря ти, Qnam! Да бъде!