Често се налага да повтарям много неща в живота си отново и отново, докато науча една толкова проста  истина, умението  да обичам хората и да държим един на друг.Аз съм склонна да вярвам, че всяко препятствие е един житейски урок за мен. Колко красив ще бъде светът, ако използваме времето си, за да видим човекът до себе си, вместо да бързаме да го съдим...
Всеки от нас има запазено място в този огромен замък, наречен живот.
Има   индивидуалност , която да развие и  да  съхрани . Тя е  защитна броня в  трудностите и несполуките ..

Но тук е моментът да отбележа нещо важно..То е пуснало своите дебели корени в съзнанието и го обгърнало задушаващо..

Комплексът  за малоценност  едно качество, което  придава  ранимост на душата..

То обърква и отнася  остатъчната радост и самолюбие..
Прави те хаотичен , нереален..

Макар и да живея сравнително спокойно и  никога съзнателно да не съм наранявала друг човек

и подбудите ми да са били искрени.Макар да съм да съм правила най- доброто за  близките , винаги съм смятала, че напълно заслужавам  това, което получавам..
Но времето минава и не прощава..

Сега си давам сметка, че каквито и усилия да има от моя страна, те никога няма да бъдат достатъчно оценени.. Най- вече от мен самата.. Всички проблеми които ме застигат  са плод на моето въображение ..Убеждавам се, че както се поставя , като поведение , и така ще бъда  възприета..Това е факт и аз не се притеснявам да го споделя...

Ние възприемаме светът  въз основа на нашите собствени преживявания..

Много хора страдат от този дискомфорт на духа, но не го осъзнават и затова им е трудно да общуват....те са подтиснати, нещастни..Стават заядливи и злобни, времето ги  погубва..

Промяната на  мисленето  е нужна.Крайно време  Е да повярваме  в силата, която носим, в красотата на любовта , в човекА , който е в сърцето ни и ще настъпи обрат очакван и необходим.Пътят е дълъг , но желанието  и усилията водят до пълна промяна  и удовлетворение..Нека проявим своята воля в живота ..
Да се радваме на щастието..Такова, каквото го искаме...

 

трябва промяна в нас самите,в мисленето във волята за успех и всичко ще се получи.А ще цитирам един герой от хубав филм,та той казва :''Живота е търсене на щастие".А както и светът го има така има винаги щастие. :)

Щастието е в нас самите..В нашите възприятия, емоции..То е в нашата вяра и воля за проява.
Благодаря ти,Кdraganof !Хубав ден!

стара и всепризната истина е, че другите ни приемат така, както ние самите се приемаме. Няма полезни комплекси, независимо от естеството им, нужно е да имаме реална и добра оценка за себе си и това да демонстрираме на света. Промяната е нещо, което се извършва всеки ден, защото и света е динамичен. А и тя си зависи изцяло от човека. Мисли за себе си най-доброто, това ще виждат и другите в теб. Поздрави от мен :))

дали е основателно или неоснователно не е полезно, както и чувството за малоценност .Хората трябва да се представят и да се възприемат за такива каквито всъщност са като потенциали.Хората наистина трябва да имат позитивни отношения и да си помагат взаимно когато трябва да преодоляват трудностите .Това което си мислиш , че усилията които полагаш остават неоценени е погрешен начин на мислене защото тези които са те опознали като личност няма да те ощетят в преценката си , и ти бъди в това отношение по щедра към себе си .Въображението също не е полезно защото е заблуда относно истиността на съществеността.Правилното е да се възприемаме такива каквато е истиската ни същност и ако има нещо което да не одобряваме в себе си да се постараем да направим нужните корекции за да се чувстваме комфорто в себе си .Независимо колко трудно може да ни е в някои моменти както казваш, трябва винаги да вярваме , че силата която притежаваме е много голяма за да се справяме с лекота с всичко което желаем да постигнем .

За мен е чест, че си тук,Hope17! Ще мисля само хубави неща и ще отворя светът за себе си:)))))

Благодаря ти,Sezoni ! Точно така е..Самочувствието е и мерило за отношението на другите хора към нас!

Да, Мiaa, много точно написано. Трябва да променим начина си на мислене, да повярваме в себе си, в мечтите си, в красотата на любовта...
Само тогава ще можем да бъдем истински щастливи и ще можем да даряваме щастие и на другите!
Поздрави и от мен!

имаш много позитивно мислене,
дано от полза да е за другите...

Благодаря ти, Cornflower! Хубав ден!

Благодаря ти, Скарлет! Щастието е плод на нашите
действия!

"Много хора страдат от този дискомфорт на духа, но не го осъзнават и затова им е трудно да общуват....те са подтиснати, нещастни..Стават заядливи и злобни, времето ги погубва.."
Много точно си го казала, но тъкмо тези хора не могат да го осъзнаят. Жалко...

Прекаленото самочувствие без покритие на някои е по голямият проблем и порок ! Тези дни се уверих в това с получените в ЛС ми писма от видни ,,свободни поетеси ,, Те изглеждаха смешни в начините си на мислене и определенията си за мен. Една даже си беше позволила , замаяна от шизофренични натрапчиви мисли за могъшество в блог пространството да ми напише , че не се принизява до мен !??? Наистина , ние нямаме допирни точки ! Та гледам я и тук коментирала !
Постът ти е хубав ,но едностранен .Високото самочувствие без покритие е по голямото зло в света . Поздрави , miaa ! Приятна седмица и далече от двата полюса на лудостта !)))

Аз вярвам в доброто, вярвам, че хората ще се променят позитивно.
Защото се променя тяхното съзнание.
Животът го изисква...за да вървим напред..
Благодаря ти за вниманието!

Здравей Lidis! Това, което написах се отнася най- вече за мен! Аз не се срамувам да говоря за моите недостатъци. Но по- важното е да се разбираме и да си помагаме и тук ..в блог пространството.Ние сме тук, защото се интересуваме и споделяме, изкуството, литературата, музиката и т.н.И ИМЕННО ЗАРАДИ ОБЩИТЕ НИ ИНТЕРЕСИ И СТРЕМЕЖИ е важно да правим компромиси и да проявяваме разбираме един към друг. За мен всички , които сте тук сте ми приятели, с които мога да споделя, радост и тревога, една общност от хора, които са посветили част от себе си си в блог .бг.
Благодаря ти за вниманието.

е състояние на Духа, а не резултат от нашите действия. Така поне мисля.
:)

щастието е състояние на духа, но ако се чувствам бедна, трябва ли да съм такава?!
Ами трябва и мъничко усилие от моя страна, за да се почувствам богата, нали? В духовен аспект имам предвид!Никой от нас няма да е щастлив , "ако тъпче на едно място"
Трябва и да се потрудим, за да сме щастливи!
Щастието не идва даром!

наистина, щастието никой не може да притежава
но да даваш от него е най- хубавия Дар ..
И на теб щастие от мен:)

като цитирах героя че ако не намериш щастието на едно място то винаги го има на друго и затова не трябва да отказваме да го търсим. :)

Аз чувствам твоята добра душа!
Поздрав, мила!

Никога не трябва да се отказваме от него!

Благодаря ти, Рanazea!
И аз имам най- добри чувства към теб!

Винаги искаме да дадем повече, но ако не можем не значи, че трябва да се заливаме с комплекси. Те са нож с две остриета. Както могат да подтиснат човека, така могат и да го препратят в чувствата за завистта и злобата, зависи кое в самия него вродено ще наклони.
Поне аз мисля така. Постинга съдържа много разклонения за разсъждения, но коментара би бил твърде дълъг.... :)
Засегнах само дребна част.

комплексът за малоценност помага на човека да намери правилният ориентир.Важното е да го осъзнава и да направи всичко възможно да го преодолее!Благодаря ти и успешна седмица!