В изгревът  на сънищата  ясни

 в полуотворени очи,  премрежени

от унес и копнеж

се  явява напълно Непознат, 

пристига отдалеч, уморен

нарамил, товар огромен

Защо ли?!

И винаги  на пълнолуние!

присяда  тихо  в  здрача

до  прозореца , стои притихнал

и сякаш тежко бреме от раменете

пада , а в  очите тъжни,  една искра

проблясва в тъмнината..Усмихва се!

И озарява  самотата   грешна, потънала  в сълзи...

Докосвам  лицето  му   и устните

солени, напомнящи за морския прибой

усещам сладостта  ,а влажността им

отпивам  жадно , на глъдки бавни,

усещам слабост  в сърцето!

Изпълва тишината с радост , и после

в зората се изгубва... сутрин рано..

 И тази нощ  Луната осветява своят диск

вълшебно , сребристите й сенки в танц

понесоха мечтите ми, а аз очаквам

моят Непознат  да дойде  и  тихо да приседне

в моя дом!

И стихотворението и песента са приказни, особено подходящи за тази мразовита, сибирска сутрин. Когато бях дете мечтаех за такъв сняг, сега ме изпълва с досада и плашливо чувство. Май трябваше по-добре да пазя детето в себе си.

Благодаря ти,Giminibilibob!
Пази добротата и детето в себе си!

на твоите сънища е прекрасен!... Почти осезателно го почувствах... Толкова е хубаво!...
Благодаря ти!..

Ася, ти си едно истинско, малко, Слънчице!
Винаги съм се възхищавала на искреността ти, тя се чувства , не можеш да я скриеш!
Пожелавам ти от сърце, много любов и успехи!
Благодаря ти за хубавите думи.
С обич!

Радвам се, че с падането на ограничението мога да те добавя в любимите си блогове.
Приятна вечер!

Mamas, благодаря ти за вниманието..
И аз много те харесвам.
Приятна вечер и на теб!