Една сълза , кристално чиста

               търкулна се по устните ми и

               засия  от  светлината на дъгата...

               изпръска огненият  дъх..

               един вулкан от чувства полудели ,

                напиращи  в  нехаен смут...

Сълзата заблестяла  се намести,

върху  тръпчинката отдясно

между усмивката невинна

оголи  душата непорочна

и предизвика размисли среднощни...

А покрай суматохата..... тревожна

сълзата потопи се, в безкрая на съня...

вълшебница , очакваща .....  Зората!

Хубав стих на фона на една прейрасна песен!

Просто мълчах, слушах и гледах сменящите са красоти...

Ldgrima,благодаря ти!

И аз това правих дълго! Благодаря ти,Diso!

Благодаря за евкалиптовата гора!:)))

Благодаря ти, Тit!
Мечта претворена ....във вълшебство...

сълзата е истина, която ражда душата, затова е малко солена, но пък е откровена ! Насред гора от евкалипти ти пожелавам да видиш цялата красота на света, не през сълзи, а през усмивки :))))))

Благодаря ти за хубавите думи,Hope17!