До днес се чудя , защо избра

при мен да се качиш , на въртележката безкрайна

една игра, която няма старт и край.

Безумие е да се въртим на бързи обороти

до бездната  достигнем ли , ще се изпатим,

 но ако вплетем ръцете си една във друга

душите ни се слеят с пълнотата на която е възможно

ще се справим   да сме хубаво начало на

 Вяра и надежда..

Страхуваш ли се  от върха

когато стигнем   онемели

докосвайки  слънцето , мечтите

или когато погледите ни се срещнат в синевата на   дъгата? !

Благодаря ти, че ме подкрепи,

кураж се иска да сме на въртележката безкрайна.

ти ще ме пазиш от злини,

а аз ще те  възнаградя с обич

всеотдайна....