Прекалено отговорната жена винаги поставя нуждите на другите пред своите собствени.
Тя е готова винаги да се притече на помощ на всеки.

Тя с радост жертва живота си за семейството, децата  си, приятели , началник, защото да бъдеш всеотдайна и да помагаш е присъщо на добрите хора, нали?
А дали е така?

Аз от собствен опит зная, че прекалената отговорност у един човек, винаги води до липса на отговорност у друг.
Никога не трябва да се прави нещо за някого, ако той е в състояние да го направи сам.
Не съм отговорна за неговите чувства, проблеми, нужди,задачи,важни решения .

Какво се случва, когато съм прекалено отговорна?

Краткият отговор...разболявам се.
Когато подтискам собствените си емоции, моето тяло поема последствията.
Това е много рискована стратегия, да служиш, за да радваш околните.

Водя тих и здравословен начин на живот, без алкохол и цигари.
Не позволявам на хората да разберат, че имам проблеми или, че съм ядосана, защото всички смятаха, че съм „мъжко момиче „и  ще се справя във всички ситуации, които животът ми поднася.

След , като се разболях отидох на лекар, който ми каза,че ако не променя начина си на живот, ще се почувствам още по- зле.
”Не можеш да бъдеш майка- закрилница на всички , а трябва да се погрижиш първо за себе си , за своите нужди и желания”

Често тези негови  думи изкристализират в съзнанието ми...
Да раздаваш живота си на другите, на практика означава да им позволиш да го контролират.
Това  довежда до гняв и огорчение, защото никога няма да живея така, както искам.

Осъзнаването на подобно пилеене обикновено става, когато след години съм била грижовна майка и  накрая децата ми напуснат родното гнездо..
Или ,когато един брак завърши с развод.
Или, когато изгубя работата си., на която си посветила живота си.

Сега, когато тези хора не зависят от мен... Коя съм аз?

Единственото спасение  е да поема нещата в свои ръце и да помисля  първо за себе си.

Преди всичко, трябва да бъдеш отговорна пред себе си. Това има своята причина - не можеш да помогнеш на никого, ако ти самата не си в състояние да го направиш. 100% всеотдайност може да съществува само за кратък момент, докато силите ти се изтощат. След това си като един парцал. Само ако си по-силна от другите можеш да направиш нещо за тях, иначе ти се превръщаш в човека, който има нужда от помощ. Не искаш това да се случва, нали?
Затова обръщай първо внимание на себе си. Да, изглежда себично на пръв поглед, но рано или късно идва момент в който ще се усетиш, че имаш вътрешното желание и потенциала да помогнеш на някого. Затова мисля че най-безотговорно всъщност е напълно да зарежеш себе си в името на другите, мислейки си че проявяваш отговорност към тях. Това е разглезване, точно на другата крайност срещу отговорността.

Мога да сравня отговорността с възпитаването на куче. Включва всичко - любов, строгост - в определени съотношения, за да се постигне накрая един добър резултат.

Благодаря ти,Jdeel за мъдрите думи. Хубава вечер.

Ако знаеш, как добре те разбирам?!
Обичай се и се грижи за себе си, защото всичко се забравя..!

Дано не е късно...Благодаря ти мила Монна.
Хубава вечер!

Дръж се!

Благодаря ти, за подкрепата, Монна!
Пожелавам ти щастие и успехи!

И да имаш сили да се справиш!:))
Спокойна вечер!

Надеждата умира последна, Тit! Благодаря ти!

Ти си ЧОВЕК!
Ти си ЛИЧНОСТ!
Ти си Жена!
Сега искам като станеш да измиеш цялата мъка от лицето си! Помисли за себе си! Живей всеки ден подарен от БОГА като празник! Няма място за съжаления и самосъжаления. Намери сили и просто го направи!
Да, добра си, но не бъди наивна! Може да се качат на главата ти, но не позволявай да СКАЧАТ отгоре!
Хубав ден, Мия! М О Ж Е Ш !!!

Благодаря ти мило, Забавна приятелко за мъдрите и хубави думи!