Днес се вдъхнових от един прекрасен разказ, чиито автор е не само талантлив, но той, успя да стигне до сърцето ми ..и не само до моето естествено. Прекрасен познавач на човешката  душа и  аз лично няма какво повече да добавя, а само да дам моето искрено признание за хуманността му , за нещата, които вижда, за посланието му  към всеки от нас да призове Ангелите в себе си..

Откровено и тъжно е, но аз за себе си зная, че това е важно за да съществувам  пълноценно,  без фалшивото лицемерие и страхът, който ми пречи  да превъзмогна всичко, за да продължа напред.

 Сега , като се обърна назад си казвам”Боже колко неща не направих и пропуснах в живота си”!

Липсваше ми ясна цел, която да ме изпълва с дълбока сигурност, енергия и виждане..Когато  се колебаех , вероятността да се проваля  беше 99%. Обикновено така  се случваше. Никога не е късно човек да започне отначало.Никой не е победен, докато не се откаже сам в съзнанието си.Кое е важно за мен? Ако искам нещо толкова силно, то винаги докосва сърцето ми..         
Има  мечти ,които са възможни, но те изискват постояннство и упоритост..

Целта  е да реализираш  потенциала си. Но без дисциплина  едва ли може да  го включиш и откриеш.

За това се изисква и много смелост..Да превъзмогнеш страховете си е задължително..силата е необходима и за малките ежедневни нещица..

Често съм се надсмивала над себе си, това ми е помагало да преодолявям негативизма и неприятностите.Хуморът е и изборът да върна тази радост в живота си.

Животът ни е даден с цел да  да го направим успешен по отношение на това, което даваме обратно на света., като едновременно постигаме удовлетворение за себе си.

 Зная, че мога да направя всичко това.Естествено ще има моменти на разочарование, ..но е нужно време  , здраве и приятели..Последните са  избора ни продиктуван от ценностите, които носим в себе си,като  честност, вярност, почтеност, състрадание, искреност и вяра.

Няма какво повече да губя, освен нискато самочувствие  от миналото ми..
А всяко голямо пътешествие започва с първата крачка.

 

Наистина, докато сам не се откажеш, никога не е късно.

И аз си го пожелавам, но ги и пожелавам, на тези които имат нужда от този успех. Защото всеки човек малко или много в даден момент от живота си има необходимастта да повярва в себе си.

..първа крачка тогава :):):) Дано това пътешествие ти донесе само щастие :):)

Сега трябва да отворя вратата и да освободя страховете си.. да използвам силата си за да направя първата крачка ..:) Благодаря ти мило Gorivo.

Успех, успех ти желая. Смелост имаш, освен усещането за красота и пълноценност. Бъди!!!

сега се сещам за една мисъл на психолога и философът Карл Юнг" Около една трета от моите случаи не страдат от никаква клинично определяема невроза, а от безмисленост и безцелност на своя живот" Да се чувстваш безплодна и да нямаш цел просто предизвиква болести и дисхармония.Благодаря ти за подкрепата.

на романов? страхотен:)
успех и попътен вятър, но бих те съветвала, колкото и каквото да е миналото - не го отскачвай. понякога то е стълбица надолу.. но с мяра към вече измереното в настоящето и нагоре по мярка към - бъдещето:)

"Ангелът в Мен" е човешкото търсене на смисъла на живота. Той е уникален и специфичен по това, че човекът трябва сам да го реализира.Едва тогава смисълът придобива значимост.Благодаря ти,Еngy.

Много ми хареса откровението ти! Понякога се страхуваме да забравим миналото , живеем със спомени които колкото и да са хубави ни дърпат назад. Страхът е заради чувството на самота, което ще ни завладее след това...А всичко е толкова просто - няма нов тласък напред, няма ново начало, няма ново бъдеще, докато живеем с миналото което ни дърпа назад!.... Разочарования може да има , но е много по-добре да поемем риска, да се престрашим, дори да изпитаме нови, отколкото да живеем със старите. Успешно ново приключение, можеш , ти го знаеш

Благодаря ти Анонимен...
Самотата е вид отшелничество , осъзнато е, то е нашият избор.Не мога да си представя човек да се чувства самотен, ако има възможността да трупа познания, впечатления, да се развива .Такъв човек винаги привлича себеподобни. Той не може да бъде самотен.Можеш да живееш с някого и да се чувстваш най- самотният човек на света.Съгласна съм с теб, че човек трябва да поема рискове и да продължава само напред.Защото това е най- доброто и най- разумното, което може да направи.

искреност и смисъл. По поста ти съдя, че действително ще направиш това, което искаш, има вяра, има надежда. Да, това се опитвам и аз да обясня на една мадама, точно в този тон. http://konstant7.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/10/15/pytishta.416016

Благодаря ти за подкрепата. Хубава вечер,Him.