Как да стана приятел? Ако трябва да избирам между добрата репутация и голямото богатство избирам първото...Но истината  я знаем всички..без доверие и състрадание, приятелството ни няма шанс да оцелее..

Не обичам да живея  върху подвижни пясъци.. има ли някой ,който обича? Няма.На кого да вярвам в живота?На хората, които са надеждни..Човешкото общуване се затруднява, когато няма доверие между  тях..Една  личност спечелила доверие , се радва на  уважение към себе си, както и на уважението на другите.Пази  тайните помежду ви , бъди вярна на на своята дума..а това поражда любов, която се проявява когато я даваме..Състраданието не означава да се жертваш или да поемаш отговорности за всички..то е добродетел,която се съобразява с емоциите ,  с живота на другите хора.

Често си задавам въпроса:”Защо да се напъвам да бъда милостива,  когато аз самата съм изчерпана?Но от личен опит зная, че да даваш без да очакваш нищо насреща, ме кара да се чувствам  добре..така съм устроена дори за някои този тип поведение да  граничи с глупост. В природата винаги има равновесие.. И рано или късно ,светът ще ни отвръща по- същия начин..

с много Любов и Внимание..

Важна  част от приятелството за мен е прошката. Няма човек, който да не е бил нараняван през живота си от грешките на важни  за него хора.., а и ние сме наранявали други хора в миналото.

Да държим сметка за тези неща ни обрича да бъдем изпълнени  с обвинения и злоба, хващайки ни в капана на миналото и правейки ни жертва на настоящето.Прошката ни прави свободни.

Тя помага да се справим с негативните си чувства, да ги оставим зад себе си и да продължиме напред. Животът ни е труден понякога ... изпълнен с тревоги и проблеми..Всеки  човек  иска да чува,че се справя добре,че е красив, умен, прекрасен.Но казваме ли го достатъчно?Разбира се, че не.Бих искала да ви попитам: „Кой, по дяволите не иска да се чувства важен”? Ако искаме да изградиме нови мостове и да влияем на хората, не е необходимо да се подмазваме.., а да признаем техните качества и да им ги кажем..Има една стара мъдрост

„ Приятелството,като домът е там, където отиваме, когато никой не ни иска”.Защото не е трудно да съчувстваш на чуждото страдание, по- трудното  е... искрено да се зарадваш на успехите и щастието на хората. Никога няма да си спечелим приятели, докато не демонстрираме тези черти, които искаме да видим у тях.

А дали да кажем на приятел, когато смятаме, че не е прав?
Аз имам отговор за себе си. А ти какво мислиш?

Задължително! Може и да не го приеме веднага, но след време ще го разбере и ще ти бъде благодарен.

според мен приятелството е спонтанно нещо, просто хората са от една кръвна група, разбират се лесно и не е нужно да се замисляме какво, кога или колко често го казваме на свой приятел, когато сме възхитени от него - възхищаваме се, когато не одобряваме - критикуваме го, когато страда - съчувстваме му и се втурваме да му помогнем, все пак ни е приятел и можем да му кажем всичко винаги.
Поздрави...

то е спонтанно, когато го приемеш , но емоциите, разбирателството са проява и последица от него.Благодаря ти за вниманието.

,,това е нещото което остава и след като си загубил всичко(стига да е истинско)

или съществува или не...приятелството е и да пропуснеш всичко лошо да си отиде , да дадеш обичта си на този, който мисли за теб и ти помага , когато имаш нужда..имам напредвид да те подкрепя морално.Благодаря ти за вниманието.

Нека да бъде включено в енциклопедията!

Благодаря ти , Рanazea ..за милото отношение. Нищо особено не съм направила..човек се променя и това го прави одухотворен и по- добър.