Тя е Божи дар, родила се е  много, много отдавна...  защото Животът е книга без край.

Проходила е плахо, неопитно  , разкривайки неограничените си възможности. Пораснала е  сред радост,  несгоди, противоречия, които съдбата й е поднесла..Страхувала се е  да не забрави предназназначението си, да радва близки  и приятели...Невинно  и чисто е  превземала  младостта, уверена и мощна   в зрелостта..Дарявала е със сила, болните и онеправданите, помагала е в трудни моменти , възкръсвала е за мнозина, тръгнали без  посока и компас. Любовта е нейната стихия, бурна, като огнено кълбо, обезкуражава, завладява..

Опрощаваща за всички, които искат да я заличат и забравят. Блестяща по своята същност, мечтана и бленувана..Тя е като   току що  разпъпила се роза ,озарена от слънчева безкрай...Поразява  с красота , с неудържим  смях ,  извор на веселие.. Кара те да се чувстваш пълноценен  и значим..Тя гледа в бъдещето ...колкото по- споделя, толкова по-силна става..

 Пожелавам ти Усмивка в твоя ден...