Имало едно време едно птица. Тя имала прекрасни криле и блестящи многоцветни  пера. Същество създадено да лети свободно и  на воля в небето, да радва всеки, който я гледа.

Веднъж един мъж,  видял птицата и се влюбил  в нея.Наблюдавал полета й с възхищение, сърцето му  биело по- бързо, очите му блестели от вълнение.Помолил я  да летят заедно и двамата се реели из небето в пълна хармония.Мъжът се радвал и обожавал птицата.

И тогава му хрумнала следната мисъл: ако тя поиска да види далечните планини!Мъжът се изплашил.Изплашил се, че никога повече няма да изпита същото с друга птица.И усетил завист, завиждал на птицата за способността й да лети.

Почувствал се самотен. И решил: „ Ще заложа капан. Следващият път, когато птицата се появи, никога повече няма да отлети.Птицата, която също била влюбена, с върнала на другия ден, попаднала в капана и била затворена в клетка.

По цял ден мъжът гледал птицата.Пред него бил обекта на любовта му. И той я показвал на приятелите си, които възкликвали” Ти имаш всичко.”

Междувременно в него започнало да настъпва странна промяна..Тъй , като вече притежавал птицата и нямал нужда да я завоюва, постепенно започнал да губи интерес към нея.

А птицата, която не можела да лети и да изразява радостта си от живота, посърнала, изгубило блясъка си , погрозняла и мъжът престанал да й обръща внимание, сещал се за нея само, когато трябвало да я нахрани.

Един ден птицата умряла.Мъжът много се натъжил, непрекъснато мислел за нея. Но не си спомнял за клетката, а само за деня , в който я бе видял за първи път да лети  доволно сред облаците.Ако мъжът  се бе вгледал в себе си, щеше да открие, че онова, което най- много го бе развълнувало у птицата е била свободата , енергията и красотата й.

Без птицата, животът загубил за него всякакъв смисъл и скоро смъртта почукала на вратата му.

„ Защо си дошла?”-попитал той смъртта.

„ За да можеш да летиш отново с нея  в небесата. Ако я беше оставил да отлита и пак да се завръща, щеше още повече да я обичаш и да я благославяш.Сега се нуждаеш от мен, за да я срещнеш отново.”-отвърнала смъртта.

много е хубаво....защо обаче докато го четях си представях отношенията мъж - жена...или по точно собственната му съпруга...за съжаление често в живота се получава това...

Много трогателна притча. Просълзи ме.

много ми хареса ...
май наистина това е живота
искайки да притежаваме нещо/някого само за себе си
го затваряме и убиваме ...

Полетът е важен за всеки човек и, който му го отнеме, прекършва същността му.Благодаря ти,Lubima.

Прекрасна легенда за любовта, за избора ни да бъдем щастливи. Благодаря ти от сърце.

Никой, никого не може да притежава..Това е илюзия. Любовта е свободата да бъдем себе си ..

10:17 - Обичта е птица"
Любовта е по - свободна и от птиците, защото не се подчинява на никого - дори и на себе си. Истинската любов - това е свобода."


Мечтаехме да бъдем птици
и да се реем във безкрая,
рисувах в топлите зеници
стаена нежност и омая.

Рисувах те с цвета на лято
със нежни пръсти от лъчи,
небето слизаше разлято
в усмихнатите ни очи.

И бризът носеше магия
пропила в нашите души,
и въздухът от който пиех
изпълваше ни със мечти.

И като птица полетяла
при теб се връщам всеки път,
със теб и твойта обич бяла
тъй чудно цветен е светът.

Автор: evchet0 Категория: Изкуство

Но аз те обичам точно такъв, какъвто си. Благодаря ти за прекрасното стихотворение. И нека полетът ти бъде винаги дълъг и успешен.

Поздрави! :)

Има една прекрасна книга " Птиците умират сами" Трогателна история за една несбъдната обич.Пожелавам на всички да съпреживеем красотата и величието на любовта.

Хубава и вярна приказка... Често пъти хората нямат достатъчно вяра в себе си и затова се опасяват, че ще бъдат изоставени; появява се ревността и желанието за оковаване. Не могат да разберат, че ако/докато се държат добре с птицата до себе си, тя може да лети наоколо, но винаги ще бъде тяхна и ще се връща при тях. Поздравления, Миаа :)

има една прекрасна песен"Мога".
"Мога и да летя, мога и да спра на ръба.
Мога да не спя и да се науча да плача.
И без тебе мога, само , че искам с теб."
Радостта да побеждаваме всеки ден егоизма и щтеславието си е успех.

..когато полетът им е прекъснат..
Любовта не може да живее в клетка, Миа!
Прекрасна притча, Миа!

Това е прекрасно.
Все пак смятам, че не е твое.
Самата истина за живота и любовта между двама души.
Любовта е в красотата, красотата - в свободата...и способността да летиш.

Но...все пак в реалността трябва да се учим да летим заедно. Иначе ще стане джунгла. Който научи това може да е вечно щастлив с любимия.

благодаря ти за вниманието.Полетът отъждествява мечтите ни, надеждата, че ще се завърнем, ще отдъхнем и отново ще полетим.

Легендата за любовта не е моя. Но аз я измених малко и я пречупих , през моите сетива.Любовта се случва, когато най- малко я очакваме.Превзема най- напред очите , после мислите и накрая сърцето ни.

Здравей Миа.....
Част от мое стихотворение....
....

....И все пак потърси дъно сега,
свий трупа, коленете....
изтласкай се мощно,
вдигни нагоре поглед сега,
използваи своята воля,
мрази калта под свойте крака,
честа си използвай за твърда опора,
обичта превърни в широки криле
полети напред , на високо....
и с очите свой ще съзреш
как изпълва се с надежда живота......

И то голям, Миаа, защото е труден :)

най- мъдрите(авторски, не копи-мопи) парчета, които съм чел.Единият коментар, който е банален :"Свободата иска жертви." Всеки да си го прилага, както иска. При теб обаче има и един парадокс накрая.Докато в гражданското пеят: докато смъртта ги раздели, тук наопаки, докато смъртта ги събере.... Въпрос на инат, мен ако питаш. Бъди здрава! Благодаря.

Не е достатъчно да срещнеш любовта, трябва да повярваш в нея.Благодаря ти.

Успехът идва с ясното съзнание, че сме наясно със себе си и знаем, какво да постигнем.Мъничко вяра и кураж и той е сигурен...

Благодаря ти за милите думи.Посланието ми е към тези, които не оценяват любовта и когато я загубят разбират същността й. Жалко, но много хора се разминават с нея било от страх или от неодоценяване на ситуацията..Смъртта е част от живота ни и трябва да я приемаме естествено...колкото и да ни е трудно. Но ние сме на тази Земя за да бъдем щастливи и не трябва да пропускаме прекрасните мигове.

Любовта е различна. Появява се различно. Не винаги изненадва.
Не превзема първо очите ми. Това при мен не е обезателно. Обикновено ако се впечатля от външността на някого никога не го харесвам за себе си.
Но... е нещо, от което не можем да се отлепим.
Истината е, че нещата трябва да се контролират според случая. Ако няма време само за любов да й се намери място в забързаното ежедневие. Ако липсва любов, всички сили да се насочат натам. Ако всичко е Любов, да намерим начин да слезем на Земята. Нямаме избор.
Така е във всичко. Търсят се точни пропорции и като се намерят, всички хора са доволни, макар и не всеки да си угажда на всички мераци.

Абе важното е да се научим да наблюдаваме, задаваме въпроси и намираме отговори и да се развиваме въз основа на наученото.

Хубава е легендата.

Дори да слагаш спирачки, не можеш да я премахнеш. Любовта е живот и бъдеще.Приятна вечер, Вики.