Остър вик разцепи нажеженият въздух.Сякаш всичко се стопи за миг...болката, сълзите се стичаха по бледото лице на жената, премесени с кръвта потекла, като из ведро и неистовата нужда от спокойствие.Облекчение премина през  изстрадалото й тяло.Преди час роди първото, а сега се появи и второто... този път беше момиче. Близнаци.Чакаше ги с нетърпение. Едно момиченце, закриляно от двете й момчета. В съзнанието й изведнъж   изплува истинското състояние на нещата. Безпаричието и бедността , в която живееха ги притискаше. Овдовя преди шест месеца. Мъжът й се стопи, а после ги напусна завинаги. Роднините я подкрепяха, но и те се бореха с живота, имаха своите проблеми и страхове...Как щеше да гледа децата си, разликата между тримата беше по- малка от две години. Щяха да страдат и  гладуват.Трудно щеше да издържа три гърла, трябваше да им осигури най- необходимото за да живеят нормално. Това беше невъзможно...Нямаше избор.

Едно заможно семейство поиска близнака й. Нямаха деца. Познаваш ги от години, съседи. Къщата им се намираше през три улици. Съгласи се... Знаеше, че момчето ще бъде добре и ще получи нужното образование.Сърцето й се късаше..майчината болка не познаваше граници.. през годините, които отминаваха бавно и мъчително, тя виждаше мъжката си рожба навсякъде. Препознаваше го във всяко дете, виждаше го на всеки ъгъл , нощем плачеше безутешно , а на сутринта нямаше сили да погледне новият ден.Премести се в друг град...  започна нов живот.

Двете й деца пораснаха. Мина, така се казваше момичето живееше в грижи и несрета. От малкото упорита момиченце, тя  се превърна в красива млада дама. Русата й коса покриваше нежно раменете й, а сините й очи пронизваха с дълбочината си .Бяха , като две дълбоки езера. Завърши средното си образование, кандидатства и я приеха в Консерваторията. Мечтата й се сбъдна. От малка пееше и композираше. С по- големият си брат, помагаха на майка си, Работеха докато учеха и така закърпваха семейният бюджет.

А после всичко се промени . ...Замина в столицата , намери  си квартира и работа.Животът и течеше като пълноводна река. Намери приятели, с които   в свободното си време посещаваха концерти, театри, изложби. За Мина не съществуваха невъзможни неща. Дръзка и решителна, тя постигаше  всяка своя цел Но имаше моменти, в които се чувстваше изтощена, нямаше сили да продължи напред. Осакатена. Нещо й липсваше...не знаеше защо? Често стискаше зъби от болката пронизваща главата й.

И днес тя се чувстваше отпаднала ...Оставаше й половин час до срещата  с приятелка , за да отидат на именния ден  на брат й. Не и се ходеше, но обеща...Колегите й често се шегуваха с нея, че й е време да се огледа и да си намери гадже.Стига се е лутала между лекциите и работата. Време беше да помисли и за себе си.Къщата  беше огромна и красива, просторната градина ухаеше на пролетни цветя. Вратата се отвори и на прага застана  високо момче . Усмивката му я заслепи, подаде й ръка и се представи. Мина онемя. За първи път в живота си усети тази пълнота , която й липсваше.

следва продължение.