За живите молитва ще направя,
в коледната нощ благословена,

Танцувам  с теб, в светлините на града,
А сцената, направих с любов..
Рисувах всяка щриха заслепена,

Разпиляхме я тази любов,
в годините чезнеше сляпо,
 във виелици, ледени капки, 

И  все пак ако решиш,
 да пристъпиш прага на дома ми.
 Ела с усмивката, 

Сълза отронена в зората
 е шанс за грешника ,
 присъдата, да промени съдбата,

Поводът да публикувам този материал  е  отговор към последния постинг на съблогера Рустам.
„Културен шок( моята история в блог.Бг) 1 „
Няма да навлизам в подробности(Всеки сам, може да го прочете!)

Ако можех да виждам с въображението,цялото си минало съществуване,колко бих се учудила:))
„Не това не може да ми се случи на мене!"
Младостта отминава, като прелетна птица, изпълнена

На  мъжа, който  в мислите ме зове
и изпълва с мечти,  моите  сънища.
На мъжа, който сбъдва  живота ми,

  
                                                                           
  Христос Воскресе, Приятели!

 
Днес  имам  чувството , че съм пак там, където  се родих...
 

Не се ли умори, да ме очакваш
 на върха на пропастта ,
отправил  взор към хоризонта,

След ужасната  трагедия, която сполетя  японския народ  ,
на 11.03.2011 , направих асоциация и  се върнах през вековете на рицарите и благородниците на средновековна Япония.
Създатели на  Бушидо, моралният кодекс на честта, обуславящ  ж...