Нощта е само наша,
от хлъзгавата мраз,

Не ме търси в спомени ,
изгубени в тлееща мъгла,
защото миналото е безвремие,

И не защото,
зимата с ледените пръсти
покрива с белота земята.

На прага на Новата година, съм изпълнена с надежда, че тя ще бъде по–светла, благодатна, здрава и усмихната.
С нетърпeние очаквам, първите ясни лъчи на зората..
А те са извор на непресъхващо желание , светът да бъде по- доб...

За живите молитва ще направя,
в коледната нощ благословена,

Танцувам с теб, в светлините на града,
А сцената, направих с любов..
Рисувах всяка щриха заслепена,

Разпиляхме я тази любов,
в годините чезнеше сляпо,
във виелици, ледени капки,

И все пак ако решиш,
да пристъпиш прага на дома ми.
Ела с усмивката,

Сълза отронена в зората
е шанс за грешника ,
присъдата, да промени съдбата,

Поводът да публикувам този материал е отговор към последния постинг на съблогера Рустам.
„Културен шок( моята история в блог.Бг) 1 „
Няма да навлизам в подробности(Всеки сам, може да го прочете!)

Ако можех да виждам с въображението,цялото си минало съществуване,колко бих се учудила:))
„Не това не може да ми се случи на мене!"
Младостта отминава, като прелетна птица, изпълнена

На мъжа, който в мислите ме зове
и изпълва с мечти, моите сънища.
На мъжа, който сбъдва живота ми,